В един от най-силните романи от последно време Казуо Ишигуро проследява съдбата на трима приятели. Трийсет и една годишната Кати се връща назад във времето, за да разкаже за наглед идиличното им детство в откъснато привилегировано училище и за по-нататъшния им път в един свят, където те се натъкват на въпроса кой всъщност иска всички да сме еднакви и взаимозаменяеми, защо се налага да доказваме, че имаме душа, защо жестокостта се е превърнала в норма, защо се примиряваме безропотно с неправдата, защо постоянно предаваме онези, които обичаме най-много. Определен от сп. "Тайм" за най-добър роман на 2005 г и ... |
|
|
"Периодичната система" (1975) е сред най-четените и най-необикновените италиански книги - неин автор е химикът Примо Леви (1919 - 1987), един от най-проницателните мислители на ХХ в., преминал през ада на Аушвиц (сред неговите произведения е и жалонната "Нима това е човек"). В "Периодичната система" "нищо не е излишно, всичко е есенциално", както отбелязва Сол Белоу: в 21 документално-художествени истории, озаглавени с имената на химични елементи - Аргон, Титан, Живак, Ванадий... - авторът разказва личната и семейната си история, така че разказаното да стигне далеч извън пределите ... |
|
|
Четвърто издание. ... Необикновена книга за обикновения живот на едно момче, което тръгва от дълбоката американска провинция и се издига до университетски преподавател. В романа не се случва нищо. По-точно, случва се цял един живот, белязан от тихо отчаяние и неизчерпаеми запаси от достойнство. Стилът на Уилямс е пределно изчистен, аскетичен, оголен до мускула, в него няма и една излишна дума и това създава някаква особена съпричастност със съдбата на главния герой - Стоунър би могъл да бъде всеки от нас. Джон Уилямс (1922 - 1994) издава Стоунър преди близо половин век. Преди няколко години романът е преоткрит и ... |
|
|
Всички хора са острови. ... Архипелагът на сънищата е необятна мрежа от острови. Имената им са различни, в зависимост от това с кого разговаряте, а местоположението им като че ли непрестанно се променя. Едни са оформени като огромни музикални инструменти, на други живеят смъртоносни създания, трети са превърнати в място за развлечение на богатите. Из архипелага веят горещи ветрове, а в моретата му се води война между два далечни континента. Романът е като китайски ребус и нищо не е точно такова, каквото изглежда. В него има любов, убийства, съперничество и литературни мистификации, а приятният, но определено невдъхващ ... |
|
|
Дж. М. Кутси - носител на нобелова награда за литература ... "Изглежда, че някъде дълбоко у всички нас има нещо твърдо като гранит, което не можеш да научиш на нищо. Въпреки истерията по улиците никой не вярва истински, че светът на установените факти, в който сме се родили, е обречен на унищожение. Никой не може да приеме, че армията на Империята е била избита от хора с лъкове и стрели и стари ръждясали пушки, от хора, които живеят в палатки, хора, които никога не се мият и не могат да пишат, нито да четат. А кой съм аз, че да отхвърлям така подигравателно илюзиите, подхранващи живота?" ... |
|
|
Себастиан Урутия Лакроа, свещеник и литературен критик, член на Опус Деи, си припомня през една единствена нощ на силна треска най-важните моменти в живота си, убеден, че скоро ще умре. Бълнуването му се успокоява, но идват смразяващи чудовища. Така в съзнанието му изникват странни господа, които му възлагат поръчки; художник от Гватемала, решил да умре от глад в Париж през 1943 година; генерал Пиночет, на когото Урутия чете лекции по марксизъм; споменът за пътуване из Европа, по време на което свещеникът се учи да убива гълъби; приятелството му с Феъруел - гуруто на чилийската литературна критика; празненствата у една ... |
