Гетсби вярваше в зелената светлина - онова блажено бъдеще, което ни се изплъзва година след година. Сега то ни убягва, но нищо. Утре ние ще тичаме по-бързо, ще простираме ръце още по-далеч. И едно прекрасно утро... Тъй се борим с вълните - кораби срещу течението, неизменно отнасяни в дълбините на времето. Книгата е с красива луксозна корица и е част от поредицата "Vintage Classic" на издателство "A&T Publishing". ... |
|
Автор носител на "Пулицър". ... Красивата и чаровна Мариан Форестър улавя вниманието не само на своя съпруг - капитан Форестър, пионер в изграждането на железопътни линии, но и на всеки, който я е срещнал. Разказвачът на историята в "Жена без път" - младият Нийл Хърбърт, бързо е омаян от своята съгражданка, но като много други с годините бива предаден от нея. Защото животът в малкия град на запад Суийт Уотър не е достатъчен за Мариан и по пътя към нещо по-добро тя ще загуби всичко. Мариан Форестър е една от най-харизматичните героини в американската литература. Критици, читатели и писатели откриват ... |
|
Второ преработено издание. ... Защо престъпникът убива? Какво го тласка по пътя на насилието и жестокостта - обида, отмъщение, похот, жажда за признание или слава? Защо обикновени хора, които изглеждат като всеки от нас, имат сърце и разум на чудовища? Макар серийните убийци да се срещат рядко, те събират в характера си най-мрачните страни на човешката природа, съчетавайки примитивните и извратени форми на сексуалност и агресивност. Защо подобни истории пораждат ужас, но едновременно с това будят и огромен интерес? Авторът, който е бивш криминален репортер, се основава на богат фактически материал. Той разказва за ... |
|
За жълтата преса това е сензацията на годината: двама известни футболисти са изправени пред съда по обвинение в сексуално насилие. По време на съдебния процес Евън Киох размишлява за събитията, тласнали го към тази повратна точка. Откакто е напуснал родния си дом на острова, животът му в много отношения е бил лъжа. Той е талантлив футболист, който е мечтаел да бъде художник. Обвиняем, който знае какво се е случило в онази фатална нощ и е наясно, че то застрашава не само свободата и кариерата му. Съдебните заседатели ще произнесат присъдата, но още преди това Евън трябва да отсъди за самия себе си дали човекът, в който ... |
|
Графство Хампшър, краят на XVIII век. В дома на пастор Джордж Остин не липсва нищо необходимо, макар семейството да не живее охолно. Самият той добре образован, интелигентен и широко скроен мъж, пасторът прави възможното, за да изучи децата си и те растат в дълбоко духовна среда. При тези условия двете дъщери на семейство Остин проявяват отрано своите дарби - голямата, Касандра, да рисува, а малката Джейн - да пише. Зимата на 1895 година двайсетгодишната Джейн - момиче, отворено за света, обичащо да се забавлява и да танцува, среща младия Том Лефрой, току-що завършил правни науки в Лондон. Младежът я впечатлява с приятна ... |
|
Пощенска кутия за приказки отново събира в сборник най-обичаните истории от събитията Мръсни приказки. В част 3 от поредицата ще откриете култовите разкази Седми септември на Мила Михова, Коледата на Саша Грей на Георги Блажев, Нещата, които никога не трябва да казваш на една жена на Димитър Калбуров и много други емблематични текстове. В сборника ще намерите разказите на: Цветелина Цекова Георги Блажев Мила Михова Димитър Калбуров Никола Крумов Самуил Петканов Стоян Георгиев Васил Русев-Чайката Малвина Болярска Галина Димитрова Ралица Найденова Книгата не се препоръчва на непълнолетни и на ... |
|
Знахарката Мавруда ражда дъщеря си Биляна след трагичната загуба на съпруга си. Тя отглежда не само своето дете - съдбата ѝ изпраща и едно сираче като хранениче. Децата наследяват нейната дарба да разгадава сънищата, но притежават и умението да чуват гласовете на мъртвите и да се свързват с висши сили в огненото хоро. В историята на Мавруда и нейните потомци се редят разкази за сънища, опръскани с кръв съкровища и тежки грехове. Любовта и омразата, сребролюбието и грижата за ближния изправят героите от четири поколения пред неизбежни и тежки изпитания. Но духът на предците помага на тези, които търсят доброто в ... |
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
"Ето защо, подтикван от желанието да пооправя поне отчасти несправедливостта на съдбата, която се скъпи да оказва подкрепа там, където най-много липсват сили - както виждаме, че става у слабите жени - аз възнамерявам да помогна на влюбените дами и да ги поразвлека..., като им предложа сто новели или басни, притчи или приказки - наричайте ги, както искате, разказани в продължение на десет дни от една почтена дружина от седем дами и трима млади мъже, събрали се по време на последната смъртоносна чума... В тези новели те ще намерят забавни или тъжни любовни истории и други необичайни случки, станали както в наши дни, ... |
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |
|
Нежна е нощта е големият шедьовър на Ф. Скот Фицджералд. В този свой най-зрял, най-дълго писан (и последен завършен) роман американският класик достига апогея на таланта си, като създава проза от най-изящен вид. За творбата Ърнест Хемингуей казва, че от публикуването си през 1934-та става все по-добра и по-добра с всяка изминала година. Героите на Фицджералд - Дик и Никол Дайвър, са ексцентрични, своенравни, разглезени, елегантни и красиви. Но привидната им съвършеност крие самота и неудовлетвореност. Бляскавата двойка прекарва времето си между Швейцария и Италия, а на Френската Ривиера е наела разкошна вила, където, ... |