"През мен в града печални се отива, де в мъки вечни стене и скърби на грешните тълпата нечестива. Бог мъдри, мощни мене сътвори ведно със вековечните предмети, Бог праведни лиши ме от зари. Ще трая, дорде траят вековете. О вий, кои престъпяте тоз праг, надежда всяка тука оставете."Божествена комедия описва пътуването на Данте през Ада, Чистилището и Рая, воден от римския епически поет Виргилий, а по-късно от възлюбената си Беатриче (с която той никога не разговарял и която видял само веднъж). Докато Адът е представен ярко от гледище на съвременния читател, богословските подробности, представени в другите ... |
|
|
"Богът, чиято смърт и възкресение египтяните празнували всяка година, заменяйки скръбта с радост, бил Озарис, най-популярното от всички египетски божества. Ние имаме значителни основания да причислим един от неговите образи в категорията на Адонис и Атис - като олицетворение на големите ежегодни промени на природата, особено на житните растения. Но огромната популярност, на която се радвал в продължение на много векове, подтикнала преданите му обожатели да му препишат качествата и способностите на много други богове, та невинаги е лесно да го лишим, така да се каже, от чуждите пера и да ги върнем на истинските им ... |
|
|
В тази книга, превърнала се в безспорна класика в хуманитарните науки, Клод Леви-Строс прилага към различни ключови за модерното познание области: родствените и брачните правила, забраната за кръвосмешение и екзогамията, понятието "примитивен", отношенията между етнологията и историята, езикознанието, социологията, психологията и психоанализата; тълкуването на митовете, обредите и магическите практики; отношенията между изкуството и другите аспекти на социалния живот. Елементите в дадена система се разглеждат не като независими цялости, а като позиции, зависещи от връзките, които ги обединяват или ... |
|
|
В тази монументална и полемична книга Хенри Кисинджър отговаря на въпроса какво е "дипломация". Като започва с всеобхватен исторически преглед, пречупен през собствените му очи, и стига до впечатления от личните си разговори с мнозина от световните лидери, Кисинджър сочи пътищата, по които изкуството на дипломацията и балансът на силите са създали света, в който живеем. С поглед към три века - от кардинал Ришельо, бащата на модерната държава, до новия световен ред, в който живеем днес - Кисинджър обяснява как съвременната дипломация се е родила от опита и поуките на политиката на баланс на силите във война и ... |
|
|
Пътеводител по византийски Истанбул и околностите. ... За византийския Константинопол са изписани купища научна литература. Има и много пътеводители за турския Истанбул. Но тези две множества почти не се пресичат. Авторите на обичайните пътеводители по принцип са принудени да се ограничават с повече или по-малко бегло описание на забележителностите, учените-византолози не бързат да споделят откритията си със широката публика. В Истанбул не е лесно да се открие Константинопол: защото много от обектите са просто развалини, които едва ли ще кажат нещо на неподготвения пътешественик. Книгата, чийто автор е византологът ... |
|
|
"Най-добрият наръчник по византийска история е История на Византийската държава от Георгий Острогорски." Сирил Мангоу "През 1940 година руският учен Георгий Острогорски публикува на немски език История на Византийската държава. Това е първокласна работа. Текстът е съпроводен с изключително полезни и добре подбрани бележки. Отпратките дават много вярна представа за историята на Източната империя. Както показва заглавието, основната цел на автора е била да представи развитието на Византийската държава, както то е повлияно от вътрешните и външните политически процеси. Макар че политическата история ... |
|
|
Плод на многогодишните му изследвания и основно преосмисляне на трудовете на старите автори в оригинал, д-р Ганчо Ценов написва капиталния си труд "Произход на българите и образуването на българската държава и църква" през 1910 г. Същата година с него кандидатства за доцент по стара българска история в историческия факултет София. Деканът проф. Златарски, който поддържа противоположна теза възприел безкритично Иречековата, проваля кандидатурата на д-р Ценов. Под диктат на Златарски цялата официална българска история го отрича. Без да спорят научно с него, те само го хулят. Той остава преподавател в Берлинския ... |
|
|
Обещанията на равноденствието (1907-1937). Жътвата на слънцестоенето (1937-1960). ... "Мирча Елиаде (1907 - 1986), големият философ, историк на религиите, ориенталист и писател фантаст от румънски произход, е сред най-четените автори у нас през последните две десетилетия, след като отпадна забраната за публикуването му. Тази книга заема особено място в обемистото му и разностранно творчество. Тя е своеобразен гид из глъбините на неговата богата и сложна душевност и мистика на съдбата му. "Спомени" е всъщност житейската и философската автобиография на забележителния мислител, духовен учител на няколко ... |
|
|
Дейвид Айк търси отговори на големите въпроси: Кои сме ние? Къде се намираме? Кой всъщност контролира световните събития и с каква цел? Търсенията му го отвеждат в над 40 държави и му навличат масов присмех и осъждане от страна на хора с ограничен ум и такива, които не желаят човечеството да разбере същността на безрадостното положение, в което се намира. Но Дейвид Айк не се обезсърчава. Той продължава да представя разкритията си, без да се бои от последствията и сега нещата започват да се променят. Огромен и все по-нарастващ брой хора започват да гледат на творчеството му по нов начин, защото предсказаното от него в ... |
|
|
Вторият том на "Структурална антропология" е сборник със статии, публикуван за пръв път през 1973 г. - годината, когато Клод Леви-Строс е избран във "Френската академия". Тази книга е продължение на "Структурална антропология", излязла през 1958 г. Публикуван петнадесет години след "първата" антропология, в този сборник са събрани по-ранни и по-късни текстове, станали почти недостъпни, но продължаващи да представляват подчертан интерес. Разпределени са в четири части: полето на антропологията, където се оценява значението на Жан-Жак Русо и Емил Дюркем; социалната организация, ... |
|
|
Св. Франциск се ражда в края на XII в. в едно малко средновековно градче - Асизи, и то във време, когато цяла Италия е раздирана от непрестанни войни. Той израства в годините преди Третия кръстоносен поход, в епоха, когато, по думите на неговия биограф Жюлиен Грийн, "съдбата се колебае между щастието и нещастието, все едно в очакване на нечия поява". Младият Франческо ди Бернанде познава удоволствията и разкоша, които може да му предложи земният живот. Той мечтае да стане благородник и рицар. Ала някой друг го очаква. Някой, чиято любов е по-силна от оръжията, титлите и мирската суета. Бог открива на Франческо ... |
|
|
Дневникът на Жюлиен Грийн е уникално свидетелство на писател и християнин, чийто жизнен път съвпада с ХХ в. Воден почти всички вечери от 1926 г. до смъртта му през 1998 г., въпросният Дневник в 18 тома бива регулярно публикуван през годините. "3 декември 1958 г. - Животът на всеки от нас е път, който продължава направо в другия свят, отвъд смъртта. Поне така си казвам в някои моменти. Този, който върви към Бога тук, долу, продължава да върви към него от другата страна. Но щом не иска да върви към Бога тук, на Земята, как ли ще върви към него в отвъдното? Пасха, 1963 г. - Вярвам, че ми бяха потребни двадесет години, ... |
