Гласът на родното говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от XXI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както "в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада." ... |
|
Любовта им бе докосната от магията на вълшебно минало. Твърдо решила да преосмисли живота си, Джуд Мърей бяга от Америка, за да се усамоти в къщурката на Хълма на феите. Тук тя се залавя да изучава местния фолклор... И в изпълненото с магии минало открива надежда за бъдещето... След години на пътешествия завърналият се най-после в Ирландия Ейдан Галахър има необичайно разбиране за пленителните митове на своята страна. Макар да се е посветил на семейната кръчма, в очите му все още проблясват неспокойни пламъчета. А у Джуд той вижда жена, която би успокоила сърцето му и същевременно би разпалила кръвта му. Започва да и ... |
|
Годината е 893. Борис е покръстил българите преди повече от двадесет години, но старата вяра не е забравена. Владимир пренебрегва заръките на баща си, подтикван от своите съветници. Княжеският двор е разтърсен от недоверие, раздори и една греховна любов. Сблъсъкът между християни и езичници ще доведе до възмездие и слава за едни, но дълбока скръб и нещастие за други... ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Знахарката Мавруда ражда дъщеря си Биляна след трагичната загуба на съпруга си. Тя отглежда не само своето дете - съдбата ѝ изпраща и едно сираче като хранениче. Децата наследяват нейната дарба да разгадава сънищата, но притежават и умението да чуват гласовете на мъртвите и да се свързват с висши сили в огненото хоро. В историята на Мавруда и нейните потомци се редят разкази за сънища, опръскани с кръв съкровища и тежки грехове. Любовта и омразата, сребролюбието и грижата за ближния изправят героите от четири поколения пред неизбежни и тежки изпитания. Но духът на предците помага на тези, които търсят доброто в ... |
|
Чрез личния разказ за собственото си семейство големият македонски писател от албански произход Луан Старова (1941 - 2022) разказва в този роман историята на Балканите, регион, където интересите на големи империи се сблъскват едни с други за сметка на балканските народи. Главен герой е бащата на автора - Ариф Старова, който години наред пази в тайна периода, когато учи в Цариград между 1919 и 1924 г., времето на окончателния разпад на Османската империя и създаването на нова Турция под ръководството на Ататюрк. По политически причини бащата е принуден да емигрира в Цариград с помощта на чичо си Али Фетхи Окяр, близък ... |
|
Интимен поглед към балканската трагедия да пресичаш граници, да бягаш от дома си и да се опитваш да пуснеш корени в чужда страна... Границата е сравнително нова идея на Балканите, които преди това за дълъг период от пет века са обединени под властта на Османската империя. Тази книга е за балканските граници, за тяхната вплетеност в съдбите на хората. Изтъкнатият македонски писател Луан Старова разказва за съдбата на семейството си и травматичното преживяване на изгнанието и преминаването на границата. С художествените средства на романа авторът диагностицира синдрома на бежанеца като доживотен и хроничен: "Веднъж ... |
|
Включените в изданието предания и легенди са подбрани съобразно учебната програма. Но те са безценно четиво за всяка възраст, защото възпяват славното минало на нашия народ."Надеждата Какъв е този град, изграден от бял камък? Тихи пролетни градини, розов цвят на праскови и чудни дворци сред градините. Прохладни фонтани оросяват нежната тънка трева и къпят мраморните статуи. Сребърни птици летят над дърветата, чуруликат и техните малки гласове глъхнат в облачния дим. Висока крепостна стена от гранит със стройни червени бойни кули опасва съкровището, което вековете са трупали сред полето. Два огромни лъва от бронз с ... |
|
21-годишната Жустин живее в дома на своите баба и дядо заедно с братовчед си Жул, тъй като родителите и на двамата са загинали в автомобилна катастрофа. Жустин се грижи за обитателите на Дома за възрастни хора Хортензиите и харесва работата си. Тя обича да чете, но повече от всичко обича да си говори с пансионерите - за нея всеки от тях е жива ходеща книга и ако никой не чуе историята им, това означава, че една книга е загубена завинаги. Особено привързана е към Елен, близо стогодишната крехка дама, която в съзнанието си най-често седи на брега, вперила поглед в морето в очакване на своя любим. Миналото има много по- ... |
|
Кла, учител по религия от Енгадин, решава да прекара една зима в Истанбул. Той е получил стипендия, за да работи върху изследване свързано с Константинополската мисия на Николай от Куза. Но той е в Истанбул и защото има нужда от рефлексия по отношение на собствения си живот. След среща с младия турски сервитьор Баран двамата се потапят в града: скитат из уличките и пазарите, седят край морето и в кафенетата, посещават заедно хамам. В разговорите им късносредновековният свят с неговото разделение на Източна и Западна църква се сблъсква директно с културно разделения Истанбул на настоящето. По време на таен дервишки ритуал, ... |
|
Какво се случва, когато театър, управляван от хванали се за гушите посредственици, тръгне на световно турне? Романът Турнето е безпощадна сатира за проблемите в театралната институция. Изкуството е унищожавано малко по малко от жадни за повече власт псевдоинтелектуалци. Брилянтно изградените герои на Сашо Огненовски преживяват личните си трагедии на фона на несекващия разпад, съпътстван от много хумор и ирония. А загадката кой е тайнственият Азазел (или Арлекин, или Бегемот), който подписва смъртни присъди зад кулисите, държи читателя на нокти до последната страница. Кой ще оцелее последен? Това е въпросът. ... |
|
"Пътуването към себе си е разбулване на тайни. След много лутания всички отговори героинята открива в корена, който я отвежда до Тангра. За мене тази книга е торба, пълна с вълшебни ключета! Обзалагам се, че в нея всеки може да открие своето..." Яким Дянков ... |