Кой не познава Пипи Дългото чорапче! Тази книга е очарователен и богато илюстриран разказ за Пипи - най-силното момиче на света. Пипи живее съвсем сама във Вила Вилекула със своя кон и с маймунка на име Господин Нилсон. За голямо учудване на нейните приятелчета и съседи - Томи и Аника, тя спи с крака върху възглавницата и с глава, пъхната под завивката, меси тесто за курабийки на пода, изпълнява собствен номер в цирка, разправя се без чужда помощ с двама опасни бандити и празнува по необикновен начин рождения си ден. Илюстрации: Ингрид Ванг Нюман. ... |
|
|
"Рамона преглътна и въздъхна. Взе сивия плик и го подаде на баща си. Той извади оттам снимките ѝ и ги раздаде на семейството, което веднага се разсмя. Тя се начумери и каза: – Държите се ужасно! – Мисля, че кадърът е страхотен – мистър Куимби се усмихна на дъщеря си. – Уловил е истинската Рамона. – Не е! – възрази Рамона. – Дядо ти много ще я хареса! – рече мисис Куимби. – Както и леля ти Беа! – Мамо, това е подло! Снимката е ужасна. Мразя я! – Рамона се зачуди дали сега не е моментът да избухне, но прецени, че няма смисъл. Може би беше надраснала нервните изблици."Из "Светът на Рамона" ... |
|
|
Разказана за деца. ... Тази книга е първи опит в нашата книжнина да се представи българската традиционна митология за деца. Тя е написана с дълбоко вълнение и синовна признателност към поетичното дарование на народа да разказва. Книгата разкрива онзи далечен и загадъчен свят от фантастични образи, който пленява, щом се докоснеш до него. Тя възвръща вечната младост на българската традиционна култура, буди усета за красиво и добро. Странните митологични образи – самовили и змейове, демони и орисници, съживени камъни и дървета, говорещи птици и животни, Крали Марко и хайдутка девойка, отдавнашни български воеводи и царе – ... |
|
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
|
|
Шумотевица е селце само с три къщи. В тях живеят само шест деца - три момичета и три момчета. Само не си мислете, че на тях някога може да им стане скучно. В Шумотевица винаги е весело. В Шумотевица игрите и приключенията нямат край. Шумотевица е светът на детските мечти. ... |
|
|
Най-големият проблем на Беатрис Куимби бе сестра ѝ Рамона. Беатрис, или Бийзъс - както всички ѝ викаха, понеже Рамона я нарече така, когато проговори, имаше достатъчно приятелки с по-малки сестри, ала никоя от тях не бе такова чудовище като Рамона. За деветгодишната Бийзъс четиригодишната ѝ сестричка бе истинска напаст. Така я дразнеше, че направо я изкарваше от нерви. Например когато Рамона пиеше лимонада, задължително първо духваше силно в сламката, уж за да види какво ще стане. Ако пък рисуваше на двора, накрая някак винаги сграбчваше съседската котка за гушата. Ето такива дразнещи неща правеше ... |
|
|
Защо Рамона трябваше да играе с Уила Джийн, след като сестра й не бе длъжна? Защото беше по-малка. Ето защо. Рамона беше поразена от цялата тази несправедливост. Само защото бе по-малка, от нея винаги се искаше да прави разни неща, които не желае: да си ляга по-рано, да носи старите дрехи на Бийзъс, грижливо запазени от майка им, да тича и да разнася какво ли не, понеже краката й били млади... А Бийзъс винаги си пишеше домашното! И ето че сега отново трябваше да се оправя сама с Уила Джийн – сякаш цялото й семейство зависеше от нея… Рамона погледна още веднъж към книгата си с приказки, която я чакаше върху стола до ... |
|
|
Мисис Куимби погледна към малката си дъщеря за обяснение, а Рамона сякаш изгаряше от нетърпение да сподели. Обикновено Бийзъс бе тази, който разказваше какви ги е вършила през деня Рамона: как сладоледът й е паднал от фунийката на тротоара и тя се е разплакала, след като й е забранила да го вдигне обратно; как, независимо че не е позволено, се е пуснала по пързалката надолу с главата и се е приземила в пясъчника… Но ето че сега беше ред на Рамона! Тя пое дълбоко дъх и се приготви да разкаже своята история. ... |
|
|
"Рамона се запъти към задната врата, за да не изцапа килима в дневната с кръв. Наложи се да почука, защото беше заключено. Бийзъс ѝ отвори, но напълно пренебрегна течащата кръв. Вместо това се завърна в дневната безмълвно. Рамона докуцука до банята. Може би щеше да накара Бийзъс да ѝ проговори, ако признае, че е била права, че се е наранила, след като не я е послушала. Каза с най-мъченическия си глас: - Бийзъс, паднах лошо. Ела да ми помогнеш. - Не ме интересува, малко отвратително чудовище – отвърна сестра ѝ. – Оправяй се сама. Аз не ти говоря вече. Не е моя вината, че лицето ми е червено и ... |
|
|
"– Може би планират някаква голяма изненада? – предположи тя, отказвайки да се тревожи. – Не мисля така – прошепна Бийзъс, – но не успявам да разбера какво си говорят. – Опитай да чуеш нещо по тръбите – прошепна Рамона. – Няма да стане. Дневната е твърде далеч – Бийзъс се мъчеше да долови думите на родителите им. – Мисля, че нещо не е наред. Рамона раздели мечетата си – едната купчина за ядене у дома, а другата за училище, където щеше да даде и на приятелите си, ако се държаха мило с нея. – Нещо не е както трябва. Нещо ужасно се е объркало – прошепна Бийзъс. – Мога да позная по начина, по който говорят."Из ... |
|
|
Анн (с двойно н) Шърли вече не е онова крехко, луничаво момиченце с прекалено червена коса и прекалено живо въображение, което пристигна във фермата Грийн Гейбълс преди пет години. Израснала под зоркия поглед на Марила и нежната закрила на Матю, Анн се превръща в смела млада жена, която всички в Авонлий харесват заради добрия ѝ характер и обезкуражаващ чар (и въпреки често отнесения поглед и злополучната склонност да се замесва в неприятности). Днес Анн е на почти седемнайсет години и след много трудности е на прага на още едно ново начало - този път като учителка в училището, което самата тя е завършила. Мястото ... |
