Сборник с мъдри мисли от бележити личности подбрани от Огняна Иванова. ... |
|
|
"Книгата е поредното издание на "Православна библиотека Тавор". Тя е една от малкото книги, издавани някога за съвременни български старци-наставници към Българската православна църква.Представлява богато илюстрирано жизнеописание, съставено изцяло по спомени на духовни чеда на архимандрит Назарий - един от последните наставници от старото рилско монашество и дългогодишен игумен на Кокалянския манастир "Св. арх. Михаил", представил се в Господа на 09.06.2011 г. Макар и благодатното му служение да премина близо до София, той бе известен и далеч извън Софийска епархия защото, докато беше в силите си, ... |
|
|
Още афоризми и анекдоти. ... "Защо никой не ме разбира и въпреки това всеки ме харесва?""Питате ме дали имам бележник, в който да записвам великите си идеи... Та аз имам само една такава.""Попълването на данъчна декларация е по-трудно от теорията на относителността.""Безсмислено е да продължаваш да правиш едно и също нещо и да очакваш други резултати.""Животът е огромен гоблен. Индивидът е само една незначителна нишка в необятна, свръхестествена картина.""Когато съдя за една теория, аз се питам дали ако бях Бог, щях да подредя света по този начин."" ... |
|
|
Сборник с есета и писма на Алберт Айнщайн. ... В края на най-тежката икономическа криза в съвременната история и в навечерието на най-голямата катастрофа, сполетявала човечеството, през 1934 г. Алберт Айнщайн отправя зов за мир, солидарност и обединение. Първото издание на книгата "Как виждам света" се появява само година, след като великият учен е напуснал своята родина, за да спаси живота си от режима на Хитлер. Айнщайн е потресен от жестокостта на нацистите, но дори те не успяват да сломят неговата огромна вяра в човешкия род и в това, че той рано или късно ще открие начин да живее в мир. Големият физик и ... |
|
|
Юбилейно издание по повод 200 години. ... Буквар с различни поучения на д-р Петър Берон, по-известен с наименованието Рибен буквар, е напечатан през 1824 г., изигравайки голяма роля не само в избистрянето на педагогическите идеи, но и в оформянето на българския книжовен език. Това е първото произведение, с което българският книжовен език става изцяло народен. Безспорен факт е, че преди него съчиненията на Паисий Хилендарски и на Софроний Врачански са писани на народен език в основата си, но са и примесени с много черковнославянски елементи. Дори и тези произведения, писани десет-петнадесет години след това не могат ... |
|
|
Изключително популярен и многократно преиздаван в Китай и Япония сборник с афоризми, с които монахът Хън Дзъчън (XVII в.) споделя не само придобитата от дълголетното изучаване на конфунцианството, чан-будизма и даоизма мъдрост, но и собствените си изстрадани житейски прозрения. Още с появата си в началото на XVII в. сборникът с афоризми на Хун Дзъчън "Цайгънтан" има голям успех и през следващите столетия е многократно преиздаван както като отделна книга, така и в състава на различни сборници с мъдрости, т. нар. "книги на доброто" (шан шу). Той се радва на огромна популярност и в съседна Япония (под ... |
|
|
Мемоарите на един български летец. ... Автор на настоящата книга е офицерът от Българската армия поручик Владимир Балан, син на първия ректор на Софийския университет акад. Александър Теодоров-Балан. С чувство на отговорност и дълг към Родината той записва своите спомени от Първата световна война, за да служат за пример на бъдещите поколения. Книгата излиза днес за първи път от 1939 година насам. "Спомени летят" пресъздава първите години от изграждането на българската военна авиация и нейните професионални дейности. С рядко срещана скромност летецът разказва за храбростта, проявена от неговите бойни другари, но ... |
|
|
Съставител: Елеазар Хараш. ... "Най-красивото, когато влезеш в Дао, е това, че няма да съществуваш. Ето красотата на живота. Що е Дао? Нашето Древно Мистично състояние. Това е състояние е извън Вселената, то е в Сърцето ми - то също е извън Вселената. Дао насища Сърцето ми, а не светът и Вселената. В Дао се живее безмълвно. Дао преминава през стени - така То влезе в Сърцето ми." Елеазар Хараш ... |
|
|
Македония е безспорно най-романтичният български национален блян, който през последните 150 години е носил повече болка и горчивина, отколкото радост на българската душа. Но все пак в нашата история е имало и моменти, когато този блян се е превръщал в тържествена реалност. Именно за един такъв момент ни разказва Сотир Нанев. Роденият в Прилеп български офицер е един от първите, които влизат в новоосвободените български земи през 1941 година. Заедно с още няколко българи обикаля областта, за да организират временна администрация, преди да навлезе българската войска и официалните български власти да поемат управлението. ... |
|
|
Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегърбрени от тях. Някои са младолики, други - с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални. Столетниците са изключителни хора. Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра. Цялата мъдрост е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях ... |
|
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |
|
|
"Парацелз е умеел да задвижва Бог в себе и Лекаря в себе си. Парацелз е узнал, че Същността е важна, а не делата. Парацелз е осъзнавал, че във всичко е скрит Той. Парацелз е търсил първо Бог, а после - лекарството. Парацелз е особена смес от качества, дори и противоречащи си, но това е прекрасно. В него има почти всичко: мисъл, фантазия, въображение, магия, химия, алхимия, астрология, окултизъм, Мъдрост и Мистика... Това е така, защото това велико същество е искало да обхване всичко: и този свят, и онзи свят, и отвъд двата свята - това е чуден възход особена оригиналност, това е странен търсач, влюбен в своето ... |
