От автора на "Естествен роман" и "Физика на тъгата". Трето издание. ... Част от есетата тук са писани за различни български и европейски издания: "Neue Zürcher Zeitung", "Дневник", "Wespennest", н"ЛИК", "Култура", "SPRITZ", "Тема", "Литературен вестник". Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол. Есето "Невидимите кризи" печели личната награда на проф. Светлозар Игов "Дъбът на Пенчо". Текстовете са събрани за първи път в книга. "За изчерпването на залежите от ... |
|
|
Поколения читатели откриват вдъхновение и смелост в малката книжка на Виктор Франкъл, който описва живота си в нацистките концентрационни лагери и научените там уроци за духовно оцеляване. Въпреки годините на страдание в лагерите на смъртта, където загиват всичките му близки - майка му, баща му, брат му и бременната му съпруга, - Виктор Франкъл не престава да вярва, че животът има смисъл. Дори и в най-ужасните обстоятелства, когато сме изгубили всичко, когато страдаме от глад и студ, и сме подложени на нечовешко отношение, дори тогава вътрешната сила на човека може да го издигне над външната му участ, твърди Франкъл. ... |
|
|
Представете си империя, която се е затворила за света за век и половина. Никой неин поданик не може да излезе извън пределите ѝ, чужденците не се допускат, религиите им са забранени, а на идеите им се гледа с подозрение. Въпреки това съществува един малък прозорец на тази държава-крепост: изкуствен остров, свързан с пристанище на сушата, в който работят шепа европейски търговци. И макар вратата на империята да е заключена, това не може да попречи на срещата на умовете и сърцата. Годината е 1799 -а, държавата е Япония, пристанището е Нагасаки, островът е Деджима, където ни пренася панорамният роман на Дейвид Мичъл. ... |
|
|
За писането, майчинството и харема вътре в нас. ... В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга "Черно мляко" Елиф Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия. По думите ѝ тази депресия я откъсва от единствената страст в живота ѝ, която дотогава е поставяла над всичко - да пише художествена литература. В "Черно мляко" Шафак говори за въображаем "харем от шест малки жени" или дребни Палечки, които по ... |
|
|
"Този роман не беше като другите. Историята, която той разказваше, се беше родила в главата на един юноша, травматизиран от драмата, преживявана от неговата приятелка от детинство. Години по-късно, когато неговият автор на свой ред беше притиснат от собствените си демони, книгата беше изтласкала в действителния живот един от своите персонажи, за да му се притече на помощ – Били. Може би бях едва в средата на моя живот, но вече знаех, че никога повече нямаше да срещна момиче като Били, което само за няколко седмици ме беше накарало да повярвам в невероятното и ми беше позволило да напусна опасната страна, в която ... |
|
|
Понякога е нужно да се изгубиш, за да откриеш себе си. ... Приятелите на Линда смятат, че е жена с късмет. Съпругът ѝ финансист продължава да е влюбен в нея след десетгодишен брак. Линда има две прекрасни деца, работи в голям вестник в Женева, прекарва отпуските си на екзотични места и в очите на другите няма никакви проблеми. Но едно интервю с известен писател променя всичко. "Нямам ни най-малък интерес да бъда щастлив - предизвикателно заявява той. - Предпочитам да живея със страст, което е опасно, защото никога не знаеш какво ще се случи в следващия момент!". Тези думи карат Линда да се вгледа в живота ... |
|
|
Книгата е отличена с наградата за превод на Съюза на преводачите в България за 2015 г. ... Лирическият герой на романа "Пътища в нощта", шофьор на такси, ни води по нощните булеварди и глухи улички на Париж от 30 -те години на миналото столетие, из лабиринтите на спомените си, по кръстовищата на множество чужди съдби. Едновременно свидетел, участник и разказвач, той рисува сложния и противоречив образ на града, превърнал се по силата на различни исторически събития в своего рода нов Вавилон. През очите му на наблюдател, привидно отстранен, а всъщност дълбоко съпреживяващ, пред читателя се разкрива цяла галерия ... |
|
|
Мъгливо градче в щата Калифорния, където времето е спряло. Тук влакчето от лунапарка прилича на заспал динозавър, червен трамвай искри на завоите, петролните сонди стенат на брега. Тук мъртвец е открит в потопена клетка, приютявала някога лъвове. В една дъждовна нощ млад, емоционален писател среща Смъртта, а след това нейното фатално присъствие го преследва навсякъде. Един по един негови приятели - странници и самотници - падат под нейната безпощадна ръка. Никой не вярва, че сериен убиец броди из улиците. А дали самото градче не става жертва на бясно летящото модерно време? "Смъртта е занимание самотно" е една ... |
|
|
Загърбил своето мизерно и ненавистно минало, Ричард Папен пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж - особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени - това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Под въздействието на своя харизматичен професор групата интелигентни ексцентрици открива начин на мислене, който ги отпраща далеч от еднообразното ... |
|
|
През януари 1945 г. Червената армия нахлува с военна офанзива в немските източни части и подтиква към бягство местното цивилно население. Петнайсетгодишната Габи Кьоп попада в едно стопанство, където вече много бежанци са намерили подслон. Но там тя съвсем не е защитена от посегателствата на руските войници. Габи многократно става жертва на сексуално насилие - подло предавана и принасяна в жертва от своите другарки по съдба. Габи Кьоп споделя преживяното по това време само в своя дневник. Днес тя превръща записките си в един разтърсващ доклад за началото на продължилото дълги месеци бягство и темата-табу на военния ... |
|
|
"Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти... Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък. Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я ... |
|
|
"Чистосърдечна, това е първата дума, която ми идва на ум за поезията на Илиян Любомиров. Искрена - без да е елементарна, рязка - без да е груба, тя притежава едно огромно качество: да идва от сърцето - нещо, за съжаление, все по-рядко срещано в книгите на утвърдените вече автори. Появата на Илиян, по-известен като Августин, в литературната среда я направи доста по-шарена и жива, внесе смут и движение. Нощта е действие и с цялото безгрижие на забавляващия се и търсещ човек той се чувства в свои води в нея. Това е книга за любовта и нейните демони, изпълнена е с много чиста радост, но я има и болката от всяко ... |
