Смехотерапия за дълъг живот от проф. Сотир Марчев. "За една минута смях, Господ два дни живот дава" е казал народът. А професор Сотир Марчев събира най-смешните медицински вицове, с които след като се посмее, човек може да научи и нещичко за себе си. Любимите ми медицински вицове е книга, която, ще ви накара да се надсмеете над болестите и състоянието си, ще ви помогне да сте здрави! Според проф. Марчев, медицината ни е натрупала доказателства, че смехът удължава животът, а оптимистите и позитивните хора по-рядко боледуват и по-бързо оздравяват. Дълголетниците може да се различават по много неща, но всички ... |
|
Рина е разтърсващ роман! Безцеремонно откровен, главозамайващ. Драстичният му реализъм ви запраща в дълбините на най-немислимите, стъписващи прояви, на които дори не сте си представяли, че е способен човекът като биологичен вид. Едновременно с това този зашеметяващ текст ви издига до висините на най-облагородяващата хуманност. Сюжетът е свръхнаситен с приковаващи вниманието брутални сцени и вихрени обрати. С елементите на митичен разказ и гротеска, но и с адекватен за днешното време темпоритъм Рина е динамична, многопластова пионерска творба на корейския постмодернизъм. На пръв поглед това е история за бежанци (тема, ... |
|
Кастриран труп, който се съживява на масата за аутопсия. Мобилен телефон, звънящ в тялото на млад наркоман, починал от необясними изгаряния. Анонимни писма - първата следа към мистериозното досие Код 93. Въпреки петнайсетте години работа в полицейското управление на бедното парижко предградие Сен Сен Дени капитан Виктор Кост е убеден, че това разследване ще бъде много различно от обичайните за 93 -ти департамент. И се оказва прав - от обществото на богатите и властимащи парижани до обитателите на гетото капитан Кост ще измине дълъг път, който ще го отведе до много по-опасни и грандиозни престъпни схеми. Написана от ... |
|
Дуински елегии - един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка Дуино, който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на ... |