Париж през 1990-те години е романтичният декор на необичайната любов, която пламва между оцелял от нацистиките лагери и жертва на комунизма. Шокираща любов между 70 годишен мъж и 35 годишна жена, между психиатър и неговата пациентка - анорексичка. Истинска и дълбока любов, която бликва като жизнена необходимост и която ще излекува раните от миналото. Романът дава нова перспектива за двата тоталитарни режима, нацизма и комунизма, като сравнява не толкова тяхната същност, колкото белезите които оставят в човека. Разказът изследва властта, паметта, желанието, все ключови думи, които съставят постепенно своеобразен речник ... |
|
|
Самурайски завети. Книга 3 от поредицата "Бележки от вечността". ... Стъпвайки на Бушидо - Пътят на воина - японците създават една самобитна култура, която няма аналог в света. Бушидо е етичен кодекс, философска доктрина и начин на живот, чиито акценти са умереността, предаността, воинските умения, честта и смъртта. Думата буши означава воин, а до - път. Йероглифът бу съдържа два елемента: "алебарда" и "спирам", тоест спирам с оръжие, налагам мир. Ето защо воинът е призван да брани мира и за тази цел калява тялото си и овладява бойните изкуства до съвършенство. Той винаги е готов да ... |
|
|
Основана на дълги проучвания и огромен документален материал, книгата „Ти вярваш” предлага на читателите гледната точка на Леа Коен върху темата за Холокоста и свързаните с него събития в Царство България и в съседните му страни през периода 1940 – 1944 година. Тук става дума за спасението на едни евреи и не-спасението на други, за безмилостни преследвания, но също и за онази „спасителна съпротива“, оказана от различни кръгове на гражданското общество и от самите евреи, благодарение на която 48 000 български евреи не са депортирани в лагерите на смъртта в Полша. За първи път се анализират и публикуват документи от ... |
|
|
Афоризми и анекдоти. ... "Само две неща са безкрайни - вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.""Никога не мисля за бъдещето - то винаги идва само.""Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си.""Преживял съм две жени, две войни и Хитлер." ... |
|
|
Емил Верхарн израства сред просторите на Фландрия с нейното буйно пролетно цъфтене, с проливните дъждове и дебели снегове, с грубите делници на отрудените хора - и нищо чудно, че ранните му стихове са по-скоро картинни с тежката сочна четка на старите фламандски майстор, славословещи битието с грижите и простите човешки радости. И по-късно, когато се обръща към града, този истински октопод , който изсмуква силите на живота, Верхарн запазва свежестта на своите възприятия, мечтата си за един по-хармоничен свят. Наричат го поет на стихиите, на величественото и това иде от сътресенията и тътена на епохата, които неговото ... |
|
|
При появата си романът предизвиква множество противоречиви отзиви. Но както е споменато в предисловието: "Когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си". А ето как Оскар Уайлд пояснява собственото си отношение към героите от своята творба: "Мисля, че съм бил Базил Холуърд, другите мислят, че приличам на лорд Хенри. А аз бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в някое друго време!". Написването на романа "Портретът на Дориан Грей" е свързано донякъде с една случайност. Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли заедно с американския издател Дж. М. ... |
|
|
Пътешествие до края на нощта е едновременно автобиография и фикция. С богат на находки и шокиращ език авторът ни увлича с героя Бардамю и неговия двойник Робенсон в едно гротескно пътешествие през живота, през света и през смъртта. Бардамю преживява войната, лута се из джунглите на колониална Африка, живее в нечовешкия свят на индустриална Америка, лекува сиромасите в едно от парижките предградия, навсякъде следван от верния си и омразен Робенсон. Двамата стигат до края на самите себе си, там, където човешкото се разпада и, освободен от всяка условност, индивидът се показва в цялата си окаяност. Роман антивоенен, циничен, ... |
|
|
Сигурно няма човек, докоснал се до поезията на Руми и останал безразличен, прочиташ цитат в някоя книга и великия ирански поет и мистик ти става любим. Независимо, че само няколко стиха могат да те омагьосат, двустишията на Руми в тази книга са претворени в проза, за да може по-лесно да се забележи ценното в съкровището – тук може да се прочете само на страница и половина „Алхимикът“ на бразилеца Коелю . „Мисълта е това, което отваря път – пътя , който води към истината“, а въвличането ни в мисълта е съпроводено от различни прояви на страх. Книга за всички, които искат да се вгледат в съкровената човешка природа. ... |
|
|
В невидимата кула Снощи валя златен дъжд. Още мирише на Бог. Постелята на есента, Разхвърляна от страстите, пустее. Жените се споглеждат озарени. Но не знаят коя е Даяна. ... |
|
|
Злините следваха една след друга. Пророчествата бяха открити и унищожени. Тутанкамон изпадна в пристъп. Бях там, когато се случи. Заклевам се в истината: Тутанкамон влезе в спалнята си, нетърпелив да говори с любящата си съпруга и я завари в леглото с дядо й. Това бяха последните думи, които ми прошепна, преди сърцето му да се отдалечи и да изпадне в онзи сън, побратим на смъртта. Живя много дни, понякога легнал като глух, понякога в конвулсии и треска, при които удряше врата си в рамката на леглото. Направих каквото можах, но бях сам. А и вече протягаше врат като кобра, съзаклятничеше и планираше, лъжеше и подкупваше, ... |
|
|
Сър Уинстън Ленард Спенсър Чърчил (1874 - 1965) е британски политик, историк и писател, носител на Нобелова награда за литература (1953). Той е министър на няколко британски правителства, както и министър-председател на Великобритания по време на Втората световна война."Ако наистина има много страни, то лъжата има много гласове.""Има две категории хора. Едните казват: Чудя се защо да не направя еди-какво си! А другите: Кой ще ми попречи да направя еди-какво си!""Великият урок на историята е че понякога прави се оказват лудите.""Политиката е като събуждането сутрин. Никога не знаеш чия ... |
|
|
Защо погребението на Тутанкамон е направено толкова набързо? Защо то се е състояло не във великолепна гробница, а в помещение подобно на склад? Защо той умира толкова млад? На тези и много други въпроси отговаря Пол Дохърти в историческия си криминален роман - Прокобата Тутанкамон. Той умело пресъздава политическите интриги, религиозните спорове и военните подвизи на осемнайсетата императорска династия в Египет."Обиколих саркофага внимателно. Беше висок поне метър и половина и широк около два. Клекнах и прокарах ръце по повърхността. Различих йероглифите, издълбани в кварцита: сова, човешка длан и ръка, езеро с ... |
Книги
