"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
Съставител: Яцек Копчински. ... Съвременната полска драма затваря героя в капана на историята, съдбата или безплодното живуркане като телевизионен зрител, но не го оставя без изход. Понякога този изход води през врата с надпис "достойнство", друг път - "сънища", "спомени" или "вяра". Най-често тя е под знака на играта, на "забавата". Тези "пърформанси" в дома или "в нашето дворче" възстановяват у героите на новите пиеси усещането за крехко щастие и макар и за миг - чувството за общност, което е красиво, а за читателите - заразително. ... |
|
Най-силно чувство за хумор имат тъжните хора. ... Ерих Кестнер е поет, разказвач и детски писател, в чиято ведра усмивка винаги трепти малко тъга. Носител е на престижните награди за литература "Георг Бюхнер" и "Ханс Кристиан Андерсен" и независимо дали пише за деца или възрастни, винаги се уповава на чувството си за хумор. Тази негова дарба се усеща в сборника с кратки разкази "Стъкленият човек". Събраните над 40 невероятни истории за пътешествия, за остроумни лъжи и любов са писани през 20 -те години на ХХ век и следвоенното време - много от тях са публикувани само във вестници, сега за ... |
|
Страшно смешно! ... Дракони са нападнали Порутения замък, но всички рицари на крал Артур са или на почивка, или на гости при бабите си. Истинско бедствие! За щастие, има една свободна ризница и малко момче на име Ралф, което е готово да се отзове. С помощта на Петъчния рицар Двуседмичник и магьосника Фосфидъл той възнамерява да разгроми огнедишащите зверове. Но ги очаква изненада... "На Колин, който прекарваше твърде много време в ровене из прашни шкафове, за да изнамери целия този материал, който аз грижливо бях потулил и напълно забравил съвсем умишлено. И на мен, по-младия, който смяташе някоя от тези разкази за ... |
|
"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков. Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива стените ... |
|
Едва тогава аз, задъханият и потен Бъртрам Устър, погледнах своя ръчен часовник и установих, че наистина е шест сутринта – определеният час, в който трябваше да отхвърля оковите на съня и да стана, за да се заема със своите нови задължения. На думи е лесно, обаче действителността бе твърде обезсърчителна. Бърти Устър не може да си намери място от мъка – любимата му Джорджина Медоус е решила да се врече във вечна вярност на друг. Сърдечните му терзания обаче не трогват леля Агата, която безкомпромисно заявява намерението си да се нанесе у тях за едноседмично гостуване. Бърти бяга панически в провинцията, където се заема ... |
|
От автора на "Аз, Клавдий" и "Божественият Клавдий"! "Много увлекателен роман с напълно достоверно звучене!" Непредубедените читатели "Не се докосвайте до тази книга! Тя е творение на дявола!" Свещениците ... |
|
Политиците са наясно със силата на символите: Ангела Меркел е поставила на бюрото си картина, представяща една от най-бляскавите владетелки в историята - императрица Екатерина Велика, родена като германска принцеса в Щетин и господствала в Русия през периода на Просвещението. Приятелката, с която френският философ Волтер си кореспондирал, била решителна реформаторка... Ангела Меркел е необикновена жена. Никой във федералната германска политика не е израснал от "политическото нищо" толкова бързо и толкова високо. Само година след нейния първи истински политически ангажимент, по време на промяната, тя вече е ... |
|
Разгадаването на Газданов е продължителен процес отвъд прочита на произведенията му. Разбира се, един такъв процес предполага наличието у читателя на известен интелектуален багаж, за да долови заложените в текста съзвучия и алюзии - от Библията през Е. Т. А. Хофман до Е. А. По и от Пушкин през Гогол и Лермонтов до Достоевски. Особено отчетливо са проследими те в романа "Призракът на Александър Волф", писан с оглед на бъдещото му филмиране и затова по изключение с по-разгърната фабула: злото, което поражда зло, убийството, даващо мимолетно чувство за власт над творението и съдбата, изпитанията и ... |
|
Приключенията на един любопитко! ... Ричард Файнман (1918 - 1988), носител на Нобелова награда за физика, обожава шегите, загадките и дръзките приключения. Често наричан "вторият най-велик ум след Айнщайн", тук той разказва как работи по различни проекти с Айнщайн и Бор; как като изпечен касоразбивач се справя със заключени сейфове, пазещи най-секретните ядрени разработки; как акомпанира с бонгосите си на балетна трупа; как рисува гола тореадорка и... и още много удивителни истории. Накратко: това е животът на Файнман в целия му ексцентричен блясък - взривоопасен коктейл от изключителна интелигентност, ... |
|
This selection of a hundred of O. Henry's succinct tales displays the range, humour and humanity of a perennially popular short-story writer. Here Henry gives a richly colourful and exuberantly entertaining panorama of social life, ranging from thieves to tycoons, from the streets of New York to the prairies of Texas. These stories are famed for their "trick endings" or "twists in the tail": repeatedly the plot twirls adroitly, compounding ironies. Indeed, O. Henry's cunning plots surpass those of the ingenious rogues he creates. His style is genial, lively and witty, displaying a virtuoso ... |
|
"Ние работим на тъмно. За обществото сме "мъжете без лице". Ние носим маски, за да защитим идентичността си, и се задействаме тогава, когато правовата държава с нейните традиционни полицейски средства не може да направи нищо повече. След нас няма нужда никой повече да бъде викан за помощ. Ние се занимаваме с най-опасните престъпници, които ражда обществото. Няма значение дали са убийци, или вземат заложници, дали са терористи, или са психичноболни екстремисти и насилници - всичките са ни известни. Понеже има такива хора, има ни и нас." Петер Шулц ... |