Критика на индивидуалистичната демокрация и основи на новата държава. Отмар Шпан е австрийски философ, социолог и икономист, основател на учението за кинетичния универсализъм. Той е измежду малцината политически философи, които са упражнили пряко влияние върху държавното управление и са дали научна основа на едно държавно преустройство - установената авторитарна форма на управление в Австрия между 1934 и 1938 г.  Твърд противник на либерализма и марксизма, Шпан отрича индивидуализма и подготвя почвата за свободното развитие на колективизма, като според него либералната демокрация трябва да се замени с национална  ...  | 
 | 
Подстъпи: 5 в 1. Озаренията на  Хабермас  и дори самите изковани от него термини до голяма степен са оформили начина, по който днес мисли обществото, политическото действие, демокрацията, медиите, езика, комуникациите. В тази книга, в 5 емблематични текста той самият ретроспективно обрисува целия спектър на мисленето си, докато същевременно резюмира половин век интелектуална история, върху която то не просто стъпва, но която мощно променя.  Тези текстове - въведения в смисъл на подстъпи към 5 от най-високите върхове на усилията му - тръгват от сърцето на неговата революция, т.е. от питането що е комуникативно действие и  ...  | 
 | 
За  Румен Стоянов, доайен на испанистиката и португалистиката у нас, единствен българин - почетен доктор на латиноамерикански университет (гр. Бразилия, 2012), ние, българите, заемаме средищно положение спрямо жестикулиращите южняци и въздържаните северняци. От десетилетия обаче имаме уклон към затихващо ръкомахане, което е белег за изгубване на национална самоличност - отпадат безмълвни знаци, нови не създаваме, предпочитаме да се възползваме наготово от чужди. Растящото обезжестяване е част от задълбочаващото се разбългаряване: в жестово отношение, както и въобще на културното поприще, ставаме все по-безцветни, по- ...  | 
 | 
За отношението на изобразителните изкуства към природата. ... Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775 - 1854) е син на виден протестантски теолог и ориенталист. Той започва да публикува още като юноша и твърде рано разгръща неимоверните възможности на своя гений, като публикува едно след друго голям брой философски значими произведения и съвсем млад е вече професор в Йена, където е в своя апогей. С многобройните си публикации и с лекциите си, едни от които са и тези за метода на академичното, т.е. университетското изучаване на науките, и по философия на изкуството, Шелинг бързо се налага като водещата философска фигура в този  ...  |