Тази книга събира някои от най-значимите страници, написани от Ориана Фалачи по темата за правата на жените, за равенството между половете, за това да бъдеш жена в бурните години на XX век. В своята невероятна журналистическа кариера Фалачи се е срещала с личности, които са се превърнали в икони за поколения. В годините, когато жените в Европа все още са се борели за правото си да гласуват, да бъдат съдии, за правото на развод, италианската публицистка интервюира звезди като Коко Шанел, Ингрид Тулин, Мери Куант, Кейт Милет, политици и световни лидери като Голда Меир и Индира Ганди. Мислите на всички тях за ролята на ... |
|
|
"Зловещ е цвета на кръвта кога се плисне. Не е красив, не е поезия кога кипне. Кога тялото бърза през пробив да напусне, кога съхне, или навътре се пръсне. Не е цвета на гората, ни на морето, не е цвят на радост, а е нещо зловещо. И единствено тази обич силна към родина и към отечество, утеха едничка е за всина. Че без тази обич силна и всепоглъщаща към справедливост толкова могъща, към единство, чест, житие щастливо. Само така в този цвят има нещо красиво." Из Черният полк "Гледайте, очи, и нигвга не забравяйте робията и гнета нивга не прощавайте. Широко отворени, изтръпнали от гледката, пълни с гняв, не ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
"Не съм ви ближна" е втората стихосбирка на поетесата Мария Лалева. Редактор е отново Маргарита Петкова. За разлика от първата "Личен архив", в която са подбрани творби от различни периоди, в "Не съм ви ближна" са включени само най-новите ѝ стихове. Емоционално и философски тези творби са по-наситени, темите обхващат дълбочината на реакцията на автора спрямо света, болката, предателството. Запазва се характерният ѝ стил на кратък изказ със задължителния мощен финал. Без излишна словесна орнаментика и със стремеж към изчистени описания на състояния, с втората си стихосбирка Мария ... |
|
|
"За звездите, които ни слушат, и мечтите, които се сбъдват." Двор от скреж и звездна светлина е съпътстваща новела към бестселър поредицата Двор от рози и бодли на Сара Дж. Маас. Действието се развива няколко месеца след събитията в Двор от крила и разруха и играе ролята на връзка между първата трилогия и следващите романи от поредицата. Романа е разказан от гледните точки на Фейра, Рис и други ключови за поредицата герои. Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, ... |
|
|
Всяка жена има таен живот... Когато Ники приема да води курс по творческо писане в сикхския храм в Лондон, вече си представя литературните шедьоври, които ще се родят под нейно ръководство. Ученичките ѝ обаче се оказват полуграмотни вдовици, които се събират, за да обменят клюки и истории. Ники отдавна е скъсала с индийските си корени, опитвайки се да живее живота на еманципирана млада жена. За нейна изненада траурният бял шал на вдовиците крие не старици, прекарали целия си живот в сянката на своите бащи, съпрузи и братя, изпълнявайки покорно дълга си на съпруги и майки, а жени, чийто вътрешен живот е също ... |
|
|
Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най-авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и пет белетристични книги - "Когато Париж беше твой" (1977), "Накажи ме с любов" (1989), "Само душата" (1999), "Лично време" (2002). Нейни литературни творби са публикувани във всички специализирани издания, някои преведени на полски, немски и английски език. "Не мога да скрия удоволствието, с което четох ръкописа на Олга Шурбанова "В далечното пътуване". Отделно увлекателния разказ, описващ историята на рода и предците на авторката, съдбите, ... |
|
|
"Каква следа оставяме? На какво сме готови, за да постигнем целта си? Какво бихме пожертвали, за да сме в мир със себе си? Две двойки, чиито пътища не би трябвало да се пресекат - различно социално положение, образование, среда. Общото помежду им - мечтата за дете. Тя ги изправя един срещу друг в най-важната битка в живота им." Надежда Радулова Невена Митрополитска си поделя времето между няколко поприща: на майка, съпруга, дъщеря, авторка и библиотекарка. В миналото е събирала опит като журналистка, учителка, преводачка, социална изследователка, продавачка и гладачка и всяка една от тези професии ѝ ... |
|
|
Един млад мъж на име Самуел умира в ужасна катастрофа. Било ли е това инцидент, или е било самоубийство? Историята скача напред и назад във времето, смесват се минало и настояще и ние следваме Самуел чрез спомените на приятели, семейство, познати. Всички те разказват различни версии, някои твърде противоречиви - говорят за Самуел, за себе си, един за друг, търсят вината си за случилото се. В крайна сметка какво остава от всички наши кратки спомени? На кои снимки на паметта може да се вярва? И какво е скрито от това, което не си спомняме? "Всичко, което не помня" е увлекателна приказка за любовта, приятелството и ... |
|
|
От автора на "Парченца от нашия живот". ... "Последното, което видях, преди колата да се вреже във водата, беше прелитащ орел на фона на небето. Спомням си как скосените му криле изпълваха целия мръсен прозорец. Въздухът го издигаше високо, обещавайки му магия - изглеждаше свободен. Мечтаех за тази птица. Но вече нямам мечти. Имам само спомени.""Разтърсваща история, разказана от първо лице, която отвежда читателя в ума на едно момче, преживяло насилия и опитващо се да се справи с посттравматично стресово разстройство." VOYA Пет години след ужасяващ инцидент Горди Алън се опитва да ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
