"Политическото Възраждане е сред най-проучваните области на доосвобожденската ни история. В резултат на усилията на няколко поколения изследователи е натрупана огромна по обем книжнина, в която се осветляват различни аспекти на борбите на българския народ за отхвърляне на чуждото господство. В научно обръщение са включени значително количество документални свидетелства, а популярните издания, посветени на отделни личности или събития, свързани с подготовката и практическото осъществяване на различните проекти за решаване на българския политически въпрос, нарастват лавинообразно с всяка следваща година. Очевидно ... |
|
В това издание са събрани спомените на революционерите Филип Щърбанов, Найден Дринов, Пейо Дринов, Иван Соколов и Ангел Телийски. Те са написани в различно време и носят отделни названия, но по своята същност това са спомени, дело на възрожденски българи, непосредствени участници в различни исторически събития по време на Априлското въстание от 1876 г. Те рисуват по интересен начин живота на дейците в предосвобожденската епоха и началните им стъпки в революционно-освободителното движение до и по времето на Васил Левски и най-важното събитие – въстанието през 1876 г., неговата подготовка, провеждане, разгром и последвалите ... |
|
Монографията изследва дейността на Коминтерна за завоюването на позиции сред селяните и техните политически организации с цел спечелването им за каузата на "световната революция". Разгледан е най-активният период от дейността на Коминтерна в тази област: 1923-1931 г., когато действа създаденият от него Селски интернационал (Крестинтерн), с помощта на който Коминтернът се надява да проникне в селското движение. Анализирана е концепцията на Коминтерна за политиката на комунистическите партии към селските партии и организации. На базата на богат документален материал конкретно се разкрива прилагането Ј към селските ... |
|
Априлското въстание през 1876 г. е органически свързано с цялостния възрожденски процес като кулминационна изява на българската национална революция. То увенчава финалната развръзка на националните освободителни стремления чрез радикални действия. Неговата подготовка започва още в зората на възрожденската епоха, за да премине през драматичните изпитания на множество заговори и регионални бунтове, с които националната революция натрупва боен и политически опит, усъвършенства организационните си форми и тактически похвати, избистря своите идейни позиции, изпробва рефлексите на противника за противодействие и създава ... |
|
Второ допълнено издание ... След Освобождението през 1878 г. България изпитва остра нужда от специалисти в различни области. За да помогнат за изграждането на държавната сграда на възвърналата се към нов живот българска държава, във времето на бурното развитие на чешката индустрия през ХІХ век, когато възможностите за реализация в Чехия никак не са малки, в България пристигат много чехи, мотивирани от искрено съчувствие към съдбата на славянските братя. Възпроизвеждането на епизоди от живота на Рудолф Турн-Таксис и Антон Бернкопф от гледна точка на българското обществено развитие и в контекста на общото чешко присъствие в ... |
|
От Парижкия конгрес (1856 г.) до Ньойския договор (1919 г.). Историята на Източния въпрос, на съдържащите се в него сложни противоречия между великите сили, на националноосвободителните движения, свързани с разпадането и наследството на Османската империя между края на XVIII век и Първата световна война, съставляват част от нашата народна история. В историографията ни няма по-пълно изследване и описание на този период от нашата история. Този труд се основава върху голям брой най-важни документи и реални исторически факти, характеризиращи онова време. Има основание да се твърди, че това е действителният и точен прочит на ... |
|
С присъединяването към Централните сили през септември - октомври 1915 г., българският цар Фердинанд Сакс-Кобург-Готски и възглавяващият правителството на "либералната концентрация" д-р Васил Радославов извършват грешка, съдбоносна и за тях самите, и за цяла България. Страната влиза в лагера на обречените на поражение. Но можело ли е тази грешка да бъде поправена? Възможно ли е било откъсването на България от Централния блок чрез сключването на сепаративен мир със страните от Антантата през зимата и ранната пролет на 1916 г.? Поставеният въпрос е централен в изследването на Григорий Шкундин в предлаганата книга. ... |
|
Монографията представя развитието на българо-унгарските научни взаимоотношения в различни области на хуманитаристиката (историческата наука, археологията, етнографията и езикознанието), а също така и в биологическата наука (ботаниката и зоологията) през XIX в. до средата на XX в. Въз основа на предимно неизползвани досега извори е проследено творческото взаимодействие между български и унгарски учени - пътищата, формите и аспектите на тяхното общуване и неговите реални приноси за българознанието, респ. Унгарознанието, като част от общоевропейската наука. Пенка Пейковска, доктор по история (1995), научен сътрудник в ... |
|
На основата на обилен изворов материал от явни, секретни и недостъпни досега архиви и библиотеки в Русия, Украйна, България, Румъния, Швейцария, Германия, Франция, Англия и други страни известният историк от български произход проф. д.и.н. Михаил Станчев заедно с проф. д.и.н. Георги Чернявски отпечата на руски език три монографии за популярния от началото на ХХ век пионер на социализма в Европа, партиен и обществен деец, държавник и дипломат, неуморим борец срещу Сталин и неговия сектантски, догматичен, тоталитарен и недемократичен социализъм д-р Кръстьо Станчев Раковски. Авторът поднася в еднотомния си труд основното и ... |
|
Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови – техния сборник „Български народни песни“. Ръкописът е запазен в архива на руския славист Измаил Срезневски. За Петербургското Археологическо дружество, чийто член е Срезневски, Константин Миладинов е съставил в края на 1858 г. записано на кирилица представително сборниче. Желанието му е било да покаже многообразието на целия сборник, но акцентът е сложен върху юнашките песни (514 от 830 стиха). От голям интерес са бележките на Константин Миладинов към песните. Те са 215 и съдържат: превод на руски на редица думи ... |
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
Историята лесно може да бъде превърната в мит. Трудно е зад мита да видим реалностите на миналото. Това ни помага да направим изследването на Ангел Димитров. Книгата има два центъра. Първият е разположен в историята на съвременността и анализира разпадането на Югославия и обстоятелствата, при които Република Македония се превръща в независима държава. Другият насочва вниманието към сложния, противоречив и моделиран отвън път към македонската държавност. В това първо по своя интегрален исторически подход изследване на произхода на съвременната македонска държава, авторът не оставя без отговор и най-сложните въпроси за ... |