В краткия си живот Борис Виан (1920 - 1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността, отърсват я от всякаква делничност и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна и жестока. ... |
|
|
"Палав и планктон" е шеметен купон - в буквалния и в преносния смисъл. Романът започва и свършва с веселба и танци. На първата сбирка Майора - обичаен герой на Виан, се запознава с хубавата Заза и решава да се ожени за нея. За целта се налага да издири нейния вуйчо и настойник. Това ни отвежда в едно ведомство, където бюрократичното ежедневие е абсурдно и смехотворно до краен предел. Нещата се уреждат - и следва нов купон, още по-вихрен от първия. Изобилие от забавни случки, ситуации и герои, описани в безподобната словесна и образна изобретателност на Виан и с неистовия му хумор. В краткия си живот, Борис ... |
|
|
Съставител: Захари Карабашлиев. ... Писателят Захари Карабашлиев събира разкази на любими български творци, за да ни припомни истинското значение на празниците. Сборникът е като жилищна кооперация в студена снежна декемврийска вечер. Отвъд снежинките и меката светлина, която струи от прозорците, ще видите множество неща - семейства, празник, копнежи и надежди. Хора, които просто искат да бъдат заедно. Топлина, която се изправя срещу студа на най-дългата зимна вечер. Коледа е."По-рано тази година поканих някои от най-знаковите, интересни, а и по-малко познати автори да участват със свой разказ в сборник, чиято ... |
|
|
В света на Борис Виан словото надхвърля собствените си граници, а вещите имат свой живот. Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други - на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните тръби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пианата произвеждат коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфва любовта между Колин и Клое. И когато Клое се ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
|
Пиесата "Ужасните родители" Кокто написва за 8 дни и още с появата си предизвиква скандал. Болезнени и маниакални семейни отношения. Конфликта родители - деца. Четирима герои преплетени в кръвосмесителни и обсесивни връзки. "Ужасните родители" е една от най-поставяните пиеси на Жан Кокто у нас. Многолик и плодовит, Жан Кокто (1889 - 1963) е автор на романи, стихове, пиеси, есета; а също режисьор и художник. Член на "Френската академия" и на "Кралската академия на Белгия", командор на "Почетния легион", член на Академията "Маларме", почетен президент на ... |
|
|
От автора на "Естествен роман" и "Физика на тъгата". Трето издание. ... Част от есетата тук са писани за различни български и европейски издания: "Neue Zürcher Zeitung", "Дневник", "Wespennest", н"ЛИК", "Култура", "SPRITZ", "Тема", "Литературен вестник". Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол. Есето "Невидимите кризи" печели личната награда на проф. Светлозар Игов "Дъбът на Пенчо". Текстовете са събрани за първи път в книга. "За изчерпването на залежите от ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
От автора на "Рагтайм". ... "Хомър и Лангли" е последният роман на американския писател Е.Л. Доктороу ("Рагтайм", "Езерото на гмурците", "Жития на поети", "Били Батгейт", "Световно изложение"), който достойно се нарежда сред най-добрите му постижения. Хомър и Лангли са братя. Единият е сляп пианист, другият пострадал в Първата световна война от бойния газ ипирит и се люшка между лудостта и величието. Живеят като отшелници в огромната си богаташка къща на Пето Авеню, която препълват с изровени от боклукчийските кофи вещи, с купища стари вестници, ... |
|
|
Казват, че да четеш Борхес е преживяване, което може да се сравни с отстраняване на мозъка, за да бъде ремонтиран. Първо усещаш хладно течение в мозъчната кухина, после настъпва дезориентация, дори дискомфорт. Накрая обаче те овладява усещането, че светът е безвъзвратно променен и неописуемо усложнен. Неговите емблематични Измислици (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия. Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно ... |
|
|
Наистина се оказва, че масите грешат, а личностите винаги имат право. Не трябва от това да вадим правила за поведение: не е необходимо да бъдат изказани, за да се следват. Има само две неща: любовта, под всичките й форми, с красиви момичета и музиката от Нови Орлеан или на Дюк Елингтън. Инженер, преводач, писател, сценарист, либретист, журналист, композитор, тромпетист, изпълнител, Борис Виан никога не е бил разбран и признат приживе. По-малко от десет години след смъртта му неговото творчество пленява младите от май 68-а, личността му остава идеал за редица поколения и не престава да очарова и озадачава. Авторът на " ... |
|
|
Клод Симон (1913-2005) е сред знаменитите френски писатели на 20 в., ярък представител на новия роман, автор на над 20 творби. През 1985 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. "Трамваят" (2001) е последният му роман. "Днес вече съм възрастен и, както за много от обитателите на нашата стара Европа, първата част от живота ми бе бурна – бях свидетел на революция, воювах, попаднах в плен, познах глад, убийствен труд до изнемога и тежка болест, неведнъж бях на косъм от смъртта, насилствена или естествена. Общувах с най-различни хора – със свещеници и с подпалвачи на църкви, с кротки буржоа и с анархисти, ... |
