Действието се развива през петте дни на пролетта на 2003 г., когато започва американското нападение над Ирак. За това кратко време пред нас се разкрива плашещият със своята забързаност и дори хаотичност ритъм на живота в Хърватия. Книгата заразява със завидния си хумор и лекота на повествованието, както и със своята авторефлективност. Като контрапункт на главния герой и на действителността, в която той се опитва да отстоява своята идентичност на бивш рокер и настоящ преуспяващ вестникар, се явява неговият роднина, ветеран от войната в бивша Югославия, изпратен като кореспондент в Ирак. "Наш човек от мястото на ... |
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка", по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на ... |
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |