Евгения Иванова е доктор на науките и културата и доцент в Нов български университет. Изследователските и интереси са в областите антропология, етническа политика, балканистика. Сред многобройните и публикации са монографиите "Българско дисидентство", "Отхвърлените "приобщени" "Балканите: съжителство на вековете" и романа "Фото Стоянович", получил приза "Рпман на годината" за 2008. Какво помним и какво забравяме от историята? Миговете на позор или миговете на слава? Героическите подвизи или мъченическото страдание? Победите или пораженията? Текстът изследва паметта на ... |
|
|
В глобализиращия се свят масмедиите се превърнаха в основен източник на поддържаната потребност от напрежение. Основната роля на все по-технологично развиващите се медии като най-мощното средство за информация, забавление, култура и образование се преобразува в тенденция за преднамерената им употреба като единствения източник на напрежение и влияние, въздействие и управление на създавания именно чрез самите тях нов глобален комуникационен свят. Текстът се явява важна част от необходимата научна литература за обучаващите се в сферата на медиите, журналистиката, връзките с обществеността, политологията, социологията, ... |
|
|
Второ поправено издание. ... Тази работна тетрадка е опит да се научат учениците от 3. клас и 4. клас да изписват решенията на задачите. В нея са предложени примерни модели за решения на някои типове задачи. Тези модели не са единствените възможни решения. Не е задължително децата да ги наизустяват. Напротив, добре е те да бъдат поощрявани да откриват собствени решения, които да могат да представят ясно и изчерпателно. Изданието е част от поредицата Библиотека Познание на издателство Труд. Настоящото издание е съвместимо с учебната програма за 2025/2026 г. Ако имате нужда от подвързия за различни формати ... |
|
|
Образованието е част от културата и всекидневието на хората, трудно бихме си представили съвременното общество без образование. То е неотменна и важна страна на социалното, защото е свързано с пренасянето на ценности и норми, със създаване на социален дух, с предаването на знания, които са насочени към различни аспекти на човешката активност - професия, социална дейност, гражданска позиция, нагласи и ценности. Образованието включва преподаването и усвояването на знания и специфични умения. Сред една от важните цели на образованието е и предаването на културни традиции между поколенията. Образованието е от значение за ... |
|
|
Както показват съвременните неврофизични изследвания, една от най-важните особености на човешкия мозък, се явява, така наречената специализация на неговите полукълба. В резултата на изследваният е изяснено, че лявото полукълбо "отговаря" за логическото, абстрактното мислене, ориентирано, интуитивното, за ориентирането в пространството. От това следва, че преимущественото развитие на лявото полукълбо усилва тези видове абстрактно-теоретичното мислене. И обратното, засилва образното мислене и отслабва способността към абстрактно-теоретично мислене. ... |
|
|
Възникването на понятието "композиция" е в пряка връзка с развитието на човечеството през вековете. Естествено е за пълно разбиране на същността на понятието да тръгнем от древността. ... |
|
|
В крайна сметка конфликтът е социална реалност и житейска характеристика, а комуникацията запълва междинното поле и е идеалният посредник. И това й състояние е не само необходимо, но и неизбежно. Глобализацията на съвременните комуникации и медии постепенно ги превръщат в равноправни участници при взимането на решения. Реториката като определение се свързва с демократическите достижения - със свободното право да имаш мнение и да го изказваш пред определена аудитория. Но никога не трябва да забравяме, че това право е характерно не само за избраниците, но и за всеки един от нас. Росен Стоянов е доктор по политология. ... |
|
|
Теренно изследване "Топоси на историческата памет". Съставител: Евгения Иванова. ... Как мислим миналото - като наследство, класифицирано в архивите и музеите, или като съпътстващо ни битие, вменяващо решения, пристрастия, смисли? Как използваме миналото - като източник на самочувствие, или като заместител, запълващ някакви дефицити в това самочувствие? Какво помним и какво забравяме? Дали и доколко нашето „днес" зависи от едно или друго струпване на спомени? Авторите, опитали се да отговорят на тези въпроси, са преподаватели и студенти от три университета. Изследването „Топоси на историческата памет" ... |
|
|
"В началото на 2000-те, когато за първи път употребих понятието медиализация и сега, в тази монография, го употребявам в смисъл на едно почти тотално посредничество и зависимост на много социални процеси и отношения, и на обществото като цяло, от традиционните и нови средства за комуникация - от масмедиите и новите медийни конструкти в руслото на интернет. Това посредничество важи с особена сила за днешното общество - обществото на 21 век, в което появата на нови масови средства за комуникация и медийно детерминирани образувания е обичайно явление с усложняващи и едновременно с това улесняващи ефекти. Процесите на ... |
|
|
Настоящият труд е посветен на управлението на образованието и училището. Той има характер на сборник и съдържа авторски материали на преподаватели от Катедра по управление на образованието и социалната педагогика, осигуряващи обучението на студентите, изучаващи магистърската програма по образователен мениджмънт... ... |
|
|
В днешно време телевизионните програми, каквато е тезата в тази книга, изграждат социокултурни модели на поведение, създават примери за подражателство, налагат гледни точки и тон на дебати по всички актуални проблеми на обществото и държавата. Телевизията променя нагласи, формира възгледи, създава дневен ред на обществото. Досега не е анализиран проблемът, че нашите ценности са оставени на стихията на комерсиалните интереси. Тезата на автора е, че ниското образователно ниво на народа детерминира ниското качество на телевизионните програми. Търговското начало в телевизията, изразено в битка за аудитория, води до все по- ... |
|
|
"Настоящата книга е главният социологически труд на Христо Тодоров, преподавал социология в Юридическия факултет и катедрата по Стопанска история със социология на СУ "Св. Климент Охридски". Името на Тодоров, както и на други социолози, с изключение на Иван Хаджийски, е покрито със забрава по времето на комунистическия режим в България. Съвременните поколения социолози не познават социологическите трудове на Тодоров. Настоящото съчинение възкресява делото на университетския социолог, демократ и хуманист. Наистина, съвременната социология е отишла напред в течение на повече от половинвековното си развитие. ... |
