Книга на сбогуванията. Книга на чародействата включва избрани разкази, новели и легенди на писателя от едноименните цикли, публикувани от петербургското издателство Шиповник през 1908 и 1909 година. Майстор на словото, талантлив художник, чиито платна разкриват сложна гама от чувства чрез успоредното изобразяване на безобразното и прекрасното с едни и същи тонове, както става в самия живот, авторът насища прозата си с ярка поетичност. А корена на своеобразието на творбите на Сологуб поетът символист Александър Блок провижда преди всичко "... в неговата (на Сологуб) любима техника - тази техника се повтаря често и ... |
|
|
Аненски, Бунин, Волошин. Трима големи художници, живели и творили в преломно време. Единият в надигащата се буря успял не само да съхрани поривите на душата към по-съвършен, макар и трудно постижим свят, далече от враждебното ежедневие, но и да вдъхне увереност на цяло поколение поети, дало облика на неповторимия сребърен век в руската поезия. Другарят в носталгията си не само по отличаващото време, но и по едно изчезващо завинаги битие, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, за да се завърне в истинската си родина - руската душа. И третият, предпочел да ... |
|
|
Настоящият сборник съдържа някои от най-забележителните мисли и афоризми на Марк Твен, изпълнени с ирония и сарказъм, които не са изгубили своята актуалност и в наши дни."Човекът е бил създаден е края на седмицата, когато Бог е бил уморен""Лъжата може да обиколи целия свят, докато истината си връзва обувките.""Няма по-тъжна гледка от млад песимист освен стар оптимист.""Умереното пиене на вода не може да навреди никому,""Да откажеш цигарите, е най-лесното нещо. Правил съм го хиляди пъти.""Когато си ядосан, брой до четири. Когато си много ядосан, псувай.""Не ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
"Една бляскава звезда на литературния небосклон угасва страшно рано, но завинаги оставя ярка следа в историята на френската и световната поезия. "Поетът на поетите" Жюл Лафорг (1860 - 1887) има твърде кратък житейски път, прекратен от съдбоносната туберкулоза, който обаче го отвежда до висотите на световната класика. С прекрасните си, изящни, пропити с меланхолия, богати на причудливи образи стихове този творец на мрачна красота, майстор на литературната ирония, в която по неподражаем начин вървят ръка за ръка възхищението и сарказмът, на изтънчени стихове с философски привкус, напомнящи ни за ... |
|
|
Сентенции, остроумия, бележки и спомени на един апокрифен преподавател. Главният герой на тази творба, всъщност мозайка от фрагменти, е измисленият поет и преподавател Хуан де Майрена, алтер его на Антонио Мачадо, който заедно с учениците си се отдава на размишления за обществото, изкуството, културата, литературата, фолклора, религията, вярата, философията, морала, историята, политиката - накратко, за човешкото и за божественото, както той сам казва, с елегантен жест изчерпвайки всички теми на занятията си по реторика и софистика. Подходът му е неподражаемо оригинален и често парадоксален. В разсъжденията му, примесени ... |
|
|
"Смятам, че животът е много тъжна буфонада, защото без да разбираме защо, откъде и поради какво, имаме нужда да се самозалъгваме постоянно, като си създаваме реалност (една за всеки и никога еднаква за всички), която често пъти се оказва суетна и илюзорна... Моето творчество е изпълнено с горчиво състрадание в крайна сметка е последвано от свирепа насмешка над съдбата, която обрича човека на измама." Луиджи Пирандело Луиджи Пирандело (1867 - 1936) е италиански драматург, прозаик и поет, автор на повече от 40 пиеси, седем романа и над двеста разказа. Забележително е влиянието на Луиджи Пирандело върху автори ... |
|
|
Андрей Андреев е роден на 17 януари 1943 г. в село Раковица, Видинска област. Завършил е Литературния институт "Максим Горки" в Москва. работил е като библиотекар в родното си село, в Окръжен исторически музей - крепостта "Баба Вида" - Видин, секретар на КДК и Дружеството на писателите - Видин, зав. отдел "Литературно наследство" в списание "Факел" и зав. отдел "Литература" в сп. "Отечество". Бил е главен секретар на Съюза на българските писатели. Сега работи в издателство "Захарий Стоянов", редактор на списание "Везни". Автор на дванайсет ... |
|
|
Специална поредица - "Най-доброто от високата българска класика". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдания и ще пребъде в третото хилядолетие. Томът "Почакай, Слънце" предлага избрани творби от творчеството на една от най-талантливите ни поетеси - Дора Габе. В изповедно-поетичен стил творбите ѝ долавят не само лиричните отстъпления, а и учестения пулс на гражданското вълнение. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от ... |
|
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
|
|
Трето преработено издание. ... Жена Не питайте коя е тя! Тя няма образ, нито име. Изваях я от самота и назовах "неназовима". Създадох я от къс небе. От всички земни твари сбрана, така възможно само бе безсмъртна тя да си остане. Дамян Дамянов ... |
|
|
Надежда Радулова е родена през 1975 г. Завършва Българска и Английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща и The Open University, Лондон. Академичните и интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/род/овите изследвания (Gender studies). Понастоящем е докторантка към Катедра по теория на литературата към СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е редакторка в месечното списание за пол, език и култура „Алтера”. Първата и стихосбирка „Онемяло име” излиза през 1997 г. с конкурс на “ ... |
