Един мъж, напуснал окончателно семейството си, започва да пише писмо до своя първи и единствен син, след като жената, с която живее в момента, губи преждевременно детето им. Провокативен в посланията си, чувствен в езика си, богат на теми и идеи, разказът на бащата ще прерасне в разголваща изповед: за историята на предците му, за няколкото му семейства и отношенията с брат му, както и за вездесъщата, но недопустима жена в живота му. Ще се превърне ли това писмо в последен шанс той да почувства онова, което винаги се е смятал неспособен да изпитва: загубата, липсата, болката? Болката, която винаги идва по-късно... Болката ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
Бягството на България към свободния свят. Удивително малко българи се замислят, че като европейски граждани имат свободен достъп до земите, за които поколенията на дедите им са хвърлени в загубените балкански и две световни войни, водени в името на мъртвородения в Сан Стефано национален идеал. Те могат да пътуват, да търгуват и да притежават имоти там, без да рискуват дори един човешки живот. С брутния си вътрешен продукт и другия му измерител - покупателната способност - в днешни дни България е по-богата от всякога. Въпреки тези насърчителни показатели тя крета последна в Европейския съюз. Скована в управленска ... |
|
|
Третата книга на Дойчин Дойнов съдържа 90 лирически текста - стихотворения, четиристишия, хайку - впечатляващи с ритмическо разнообразие и смела пластика. Дълбоките изповедни тонове се въздигат до трудни признания, редуват се с игрови парадокси и лаконични словесни пейзажи. Поетът демонстрира вкус към различни лирически форми и по този начин предизвиква читателя да бъде нащрек: какво му готви всеки следващ текст - разтърсваща истина, присмехулна нонсенсова игра, надникване в другия свят на прозорливата лудост или импресионистично прозрение, предизвикано от една гледка, от един детайл. Книга за четене и препрочитане. ... |
|
|
За съдбата на българския елит след Девети. Дългоочакваното продължение на знаковото изследване Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност, която преди две години беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. Погубената България на Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви. Погубената България е своеобразно продължение на нашето изследване Бивши хора, посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния ... |
|
|
Страници из един дневник. ... Зара (1914) е първият психологически роман в историята на българската литература. Сюжетът му проследява 15 години от израстването на главната героиня, между 16 и 30, за да покаже как се изгражда характерът на една интелигентна българска жена от средната класа преди Първата световна война. Фокусът е върху любовните преживявания, а те са много интересни и разнообразни в живота на Зара. Романът е и портрет на българското общество от началото на века. Евгения Димитрова (1875 - 1930) е нашата най-известна белетристка през първите три десетилетия на XX век, несправедливо забравена след смъртта &# ... |
|
|
Жерар Депардийо е роден през 1948 г. в малкото планинско градче Шатору, Франция, известен като един от най-големите съвременни актьори, в последните години се изявява и като талантлив писател. Третата му книга "Невинен" е една искрена автобиографична изповед, изпълнена с проникновени размисли за нашето време, за приятелството, изкуството, политиката, бивота. Истински разтърсваща, дълбока и увлекателна. "Дори признавам изцяло за моята глупост и издънки. Защото в тях има нещо истинско. и ако човек никога не се дъни, често е, защото нещо не му е наред. Аз не контролирам нищо, просто следвам и понякога ... |
|
|
"Моят Шабат" е увлекателен разказ за стария Бургас, приютил различни етноси - евреи, арменци, руснаци, гърци и турци, за традициите на българските евреи в диаспората, за срещите на авторката със знакови личности от журналистическият ѝ период - Христо Фотев, папа Йоан Павел II, Ванга, за живота ѝ с Румен Леонидов. Книгата е композирана по законите на симфонична поема и впечатлява с мекотата на изповедния тон, с изящната нега на носталгията и с лежерния изказ на зрелия талант. Толкова много герои, но всеки от тях очертан с кратки и точни щрихи! Не мога да забравя прадядо ти Михал: напълнил пояса с ... |
|
|
Във времето, в което светът притихва и хората се замислят за изминалата година, човек най-накрая се обръща към най-неприкосновеното си - вярата. За различните предрешения и присъствия на вярата говори писателката Теодора Димова в новата си книга "Първият рожден ден”, която вече е в книжарниците. В творчеството си Димова върви все по-уверено към метафизичните теми, занимавали безспорните легенди в литературата - например поетите Джон Дън, Фернандо Песоа, У. Б. Йейтс. С повестта "Първият рожден ден" авторката показва не само своя поглед към активното християнство, но и своето лично убеждение, че вярата е ... |
|
|
Людмил Станев (1959) е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите "Няма такава книга", "Неприятният татарин", "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка" (награда "Христо Г. Данов" за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), "По-малко". Последната му публикувана книга е от 2008 г. – "Приятели мои". "За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с ... |
|
|
"През есента на 2012 г. ме поканиха да работя като колумнист към Портал "Култура". Съгласих се с някаква лекомислена радост. Защото ежеседмичното писане на публицистични текстове се оказа толкова отговорно и тежко, колкото и написването на всеки един от романите ми. Особено когато около себе си имам такова силно и благородно съперничество като текстовете на останалите колумнисти от Портала - проф. Калин Янакиев, Деян Енев, Тони Николов и Андрей Захариев. Понякога изпадам в паника, че денят на моята колонка наближава, а аз дори нямам идея каква да е тя. Понякога изпитвам благодарност, защото без тази ... |
|
|
"Всяка книга има своя съдба така, както всеки човек изминава своя път. Съдбата на Майките е щастлива. Беше публикувана през 2007 г., спечели престижни български и международни награди, преведе се на девет езика, претърпя единайсет издания у нас. Режисьорът Стилиян Петров създаде театрален спектакъл, който се игра в продължение на пет години. Бях канена на многобройни срещи с ученици и възрастни, на които се обсъждаха проблемите родители - деца. Участвах в различни форуми и дискусии за законодателна превенция на детската престъпност и агресия. Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, ... |
