За съдбата на българския елит след Девети. Дългоочакваното продължение на знаковото изследване Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност, която преди две години беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. Погубената България на Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви. Погубената България е своеобразно продължение на нашето изследване Бивши хора, посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния ... |
|
|
Йордан Радичков. Интервюта събира най-интересните разговори с писателя в период от началото на 60-те до средата на 90-те години. Книгата представя 24 разговора за телевизия и печатна преса и снимки из живота на автора. В разговорите Радичков говори за детството си, за семейството си, за фантастичните си, почти нереални ранни спомени, за фолклора, театъра, литературата, за българската душа и за душата на родната му страна. "Човек трябва да е убеден, че има огромни сила и енергия у себе си, че може да хване целия свят ей тъй, в шепата си, че вода да пусне. И колкото повече съхрани това безумие, този оптимизъм и ... |
|
|
Страници из един дневник. ... Зара (1914) е първият психологически роман в историята на българската литература. Сюжетът му проследява 15 години от израстването на главната героиня, между 16 и 30, за да покаже как се изгражда характерът на една интелигентна българска жена от средната класа преди Първата световна война. Фокусът е върху любовните преживявания, а те са много интересни и разнообразни в живота на Зара. Романът е и портрет на българското общество от началото на века. Евгения Димитрова (1875 - 1930) е нашата най-известна белетристка през първите три десетилетия на XX век, несправедливо забравена след смъртта &# ... |
|
|
Колко болка може да понесе човек? Колко страдания може да преживее, без да се прекърши? В тази страшна в простотата си книга са събрани 31 свързани помежду си с общи герои кратки разказа за войната, за живота и смъртта, за архаичната жестокост, която дреме във всеки от нас, за обстоятелствата като неизбежност, за тържеството на онези, чиято душа е устремена към небесата. Защото животът винаги е по-справедлив от смъртта. И трябва да вярваме в това. За да живеем нататък. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Манюня" на издателство "Лабиринт. ... Книга с дъх на лято, на детство, на сладко от кайсии, на безгрижни невинни дни. Приказка за възрастни, за онези, които не са забравили, че са били деца. Забавен увлекателен разказ за две момичета - две малки лудетини, впуснали се да опознават света, който е обърнал към тях веселото си, усмихнато лице, за да им покаже, че каквито и тайни и болка да се таят в сърцата на хората около тях, винаги надделяват обичта, добротата, упоителните мечти за бъдещето. С "Манюня" младата писателка Нарине Абгарян навлиза мощно в голямата ... |
|
|
Роман в спомени. ... Романът в спомени "Подковаване на скакалец" въвежда читателя в света на ранното детство, прекарано в Царство България, юношеството, преминало в условията на комунистическата диктатура, и зрялата възраст, започнала в дните на новата демокрация. Разказите за живите събития в паметта се съпътстват от размишления върху пътя на хляба, войната и хората, глада и лишенията, картините, музиката и книгите, живота на улицата, чуждите съдби и надежди, годините на учение, пакостите и джаза, големия страх, срама на съществуването, душевните терзания, любовта, поезията и истината, красотата и смъртта, ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
"Моят Шабат" е увлекателен разказ за стария Бургас, приютил различни етноси - евреи, арменци, руснаци, гърци и турци, за традициите на българските евреи в диаспората, за срещите на авторката със знакови личности от журналистическият ѝ период - Христо Фотев, папа Йоан Павел II, Ванга, за живота ѝ с Румен Леонидов. Книгата е композирана по законите на симфонична поема и впечатлява с мекотата на изповедния тон, с изящната нега на носталгията и с лежерния изказ на зрелия талант. Толкова много герои, но всеки от тях очертан с кратки и точни щрихи! Не мога да забравя прадядо ти Михал: напълнил пояса с ... |
|
|
Съставител: Калина Петрова. ... Безценна колекция от 150 притчи за изкуството на живота. Ако изпитвате интерес към тази книга, вероятно сте поели по пътя на духовното и лично усъвършенстване и вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. Или може би преживявате труден период от живота си, загубили сте посоката, търсите себе си и се нуждаете от малка подкрепа. Независимо от причината, се надяваме, че тази колекция от 150 притчи ще се превърне във ваш незаменим пътеводител по пътя на личните ви търсения. За да бъдат възприети и осмислени по-добре, притчите в този сборник са ... |
|
|
Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас. В нея са вложени толкова много дух и душа, че ще ви стане топло и леко, сякаш отново сте в лоното на щастливото детство, в прегръдката на най-любим човек. Нарине Абгарян е млада писателка от арменски произход, разказва омагьосващата история на малко селце високо в планината, на обитателите му, все чешити и особняци, на живота им като летопис на големите скърби, но и на щастието, което задължително е отредено на всеки от нас, стига да имаме волята да го дочакаме. ... |
|
|
"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. ... |
|
|
Людмил Станев (1959) е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите "Няма такава книга", "Неприятният татарин", "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка" (награда "Христо Г. Данов" за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), "По-малко". Последната му публикувана книга е от 2008 г. – "Приятели мои". "За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с ... |
