А поради големия интерес на българския пазар наскоро излезе и третото издание на романа под логото на издателство "Еднорог". В книгата е изпълнена с истини и лъжи, с мъдрост и глуповатост, с любов и омраза, със страст и безразличие.
"Тишината обземаше този опустял град сякаш идваше краят на света... И валеше сняг."Орхан Памук е турски писател, придобил международна популярност през 90-те години на XX век. Носител е на "Нобеловата награда за литература" за 2006 г. за цялостно творчество. През 2003 г. печели международната награда IMPAC за романа си "Името ми е Червен". Лауреат на Наградата за мир за 2005 г., присъждана от организацията на германските книготърговци.
Носител на френската награда "Медичи" за най-добър чуждестранен роман за 2005 г. за "Сняг". През 2005 г. става почетен член на "Американската академия за литература и изкуство", а престижното списание "Тайм" го включва в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.
Анотация на книгата
Годината е 1992. Ка, поет и политически емигрант, се завръща в Турция. Възложено му е да направи журналистическо разследване на някои обезпокоителни събития в малкия, загадъчен град Карс в непосредствена близост до границата с Армения. Ка пристига в Карс, съпроводен от обилен снеговалеж, и скоро пътищата се затварят. Пограничният град изпада в пълна изолация. Такъв го вижда поетът - град, изтерзан от политически вражди в навечерието на избори, град, над който е надвиснала сянката на поредица от самоубийства на млади жени.
Ка съзнава, че за да разбере всичко, което се е случило в родината му през годините на неговото отсъствие, е длъжен да види събитията от гледна точка на всички участници - на враждуващите страни и на изпадналите в апатия и объркване наблюдатели. Последното нещо, което е очаквал, е че ще се озове насред инсцениран преврат, че ще бъде заплетен в политически и религиозни конспирации, че дните, прекарани в затрупания от сняг град, ще го накарат да погледне на себе си и на света по нов начин.
Ка съзнава, че за да разбере всичко, което се е случило в родината му през годините на неговото отсъствие, е длъжен да види събитията от гледна точка на всички участници - на враждуващите страни и на изпадналите в апатия и объркване наблюдатели. Последното нещо, което е очаквал, е че ще се озове насред инсцениран преврат, че ще бъде заплетен в политически и религиозни конспирации, че дните, прекарани в затрупания от сняг град, ще го накарат да погледне на себе си и на света по нов начин.
"B нашето време на фалшификации, когато вярата на някои хора в литературата може да се разклати, Памук предлага нещо истинско."
Обзървър
Откъс
"Мъжът, настанил се в автобуса точно зад шофьора, размишляваше за тишината на снега. Ако това, което усещаше в душата си, бе начало на стихотворение, щеше да го нарече тишината на снега.
Беше хванал в последния миг автобуса, който да го отведе от Ерзурум в Карс. След двудневно пътуване през виелицата беше пристигнал от Истанбул на ерзурумската автогара - бе се залутал с чантата в ръка из мръсните ѝ и студени коридори, за да научи откъде тръгват автобусите за Карс, когато някакъв човек му каза, че един всеки момент ще потегли.
Бе успял да го хване - стар автобус "Магирус", ала непожелалият да отваря наново капака заради багажа му помощник на шофьора бе казал: "Страшно бързаме!" Ето защо помъкна със себе си обемистата тъмновишнева пътна чанта "Бали", която лежеше сега в краката му. Настанилият се до прозореца пътник бе облечен в дебело пепеляво палто, закупено от "Кауфхоф" във Франкфурт преди пет години. Нека кажем веднага, че в дните, които му предстояха в Карс, това пухкаво, красиво палто щеше да му донесе както мигове на срам и безпокойство, така и усещането за сигурност.
Щом автобусът потегли, настанилият се до прозореца пътник отвори широко очи, каза си "може да видя и нещо ново" и заоглежда крайните ерзурумски махали, дребните и бедни бакалнички, фурните, порутените кафенета, а междувременно снегът вече бе завалял - по-силен и по-едър от снега, валял по пътя от Истанбул до Ерзурум. Ако пътникът до прозореца, доста преуморен от пътуването, бе обърнал повечко внимание на едрите, спускащи се като перушина от небето снежинки, щеше да предусети приближаването на голямата снежна виелица и, проумявайки още в началото, че предприетото пътуване ще промени изцяло живота му, сигурно би се върнал обратно.
През ума му обаче не мина никаква мисъл за връщане. Беше вперил очи в небето, видимо по-изсветляло от земята в спускащата се привечер, съзерцаваше все по-едреещите и завихрящи се от вятъра снежинки не като признак на приближаващото се бедствие, а като знамение за дългоочакваното завръщане към щастието и чистотата на детството."
Из книгата
Беше хванал в последния миг автобуса, който да го отведе от Ерзурум в Карс. След двудневно пътуване през виелицата беше пристигнал от Истанбул на ерзурумската автогара - бе се залутал с чантата в ръка из мръсните ѝ и студени коридори, за да научи откъде тръгват автобусите за Карс, когато някакъв човек му каза, че един всеки момент ще потегли.
Бе успял да го хване - стар автобус "Магирус", ала непожелалият да отваря наново капака заради багажа му помощник на шофьора бе казал: "Страшно бързаме!" Ето защо помъкна със себе си обемистата тъмновишнева пътна чанта "Бали", която лежеше сега в краката му. Настанилият се до прозореца пътник бе облечен в дебело пепеляво палто, закупено от "Кауфхоф" във Франкфурт преди пет години. Нека кажем веднага, че в дните, които му предстояха в Карс, това пухкаво, красиво палто щеше да му донесе както мигове на срам и безпокойство, така и усещането за сигурност.
Щом автобусът потегли, настанилият се до прозореца пътник отвори широко очи, каза си "може да видя и нещо ново" и заоглежда крайните ерзурумски махали, дребните и бедни бакалнички, фурните, порутените кафенета, а междувременно снегът вече бе завалял - по-силен и по-едър от снега, валял по пътя от Истанбул до Ерзурум. Ако пътникът до прозореца, доста преуморен от пътуването, бе обърнал повечко внимание на едрите, спускащи се като перушина от небето снежинки, щеше да предусети приближаването на голямата снежна виелица и, проумявайки още в началото, че предприетото пътуване ще промени изцяло живота му, сигурно би се върнал обратно.
През ума му обаче не мина никаква мисъл за връщане. Беше вперил очи в небето, видимо по-изсветляло от земята в спускащата се привечер, съзерцаваше все по-едреещите и завихрящи се от вятъра снежинки не като признак на приближаващото се бедствие, а като знамение за дългоочакваното завръщане към щастието и чистотата на детството."
