Попаднеш ли там, оставаш завинаги...Това е основно правило в Института. Място, където деца със свръхестествени способности биват изтезавани, а новото им "предназначение" е да се превърнат във физически оръжия в предстояща политическа битка. Страховито, нали?
Е, това е част от сюжета на новата книга "Институтът", дело на "краля на ужаса" Стивън Кинг. Книгата излиза на български език на 2 декември 2019 г., а в нея ще можете да прочетете една напрегната история за борбата на доброто срещу злото в свят, в който добрите не винаги побеждават. Романът е определен от "Ню Йорк Таймс" като свръхестествено страховит, подобно на "Живата факла" и с невероятната детска сила на "То", а след прочитането му ще се убедите защо Стивън Кинг е известен из цял свят като "краля на ужаса". Книгата е част от каталога на издателство "Бард".
В историята ще се запознаем с Люк Елис - момче, чиито родители са убити от похитители. Стаята, в която попада той след това изглежда досущ като неговата, само че... няма прозорци. Има и други стаи обаче. Зад вратите им живеят деца със свръхестествени способности. Но има още един известен факт за Института - никой никога не е успял да се измъкне оттам... жив. Първоначалният анонс на книгата гласи следното:
"Дълбоко в горите на Мейн функционира мрачно държавно учреждение, където се отглеждат деца, отвлечени от цялата територия на САЩ. В Института обект на изследване са техните необичайни способности, като например телепатия и телекинеза, а желанието е те да бъдат употребени. Люк Елис е последният пристигнал, обикновено 12-годишно момче, изключително интелигентно. Той има дарба, от която Институтът иска да се възползва."Много хора смятат, че зад "Институтът" се крие нещо повече от ужасяваща история. Според някои това е и послание на Стивън Кинг към управляващата класа за нехуманното отношение към децата. Или както казва самият той: "Децата имат уникален поглед към света. Те са изключително уязвими от делата на възрастните и донякъде съм засегнал тази тема в "Институтът". Исках да видя децата, изправили се на борба срещу властта." Дори историята в книгата започва със зловеща статистика:
"Според Националния център за изчезнали и експлоатирани деца, приблизително 800 000 деца се съобщават за изчезнали всяка година в Съединените щати. Повечето са открити. Хиляди не са.""Институтът" е определен от "Ню Йорк Таймс" като "най-страшната книга на Кинг досега". И едва ли ще ви учуди фактът, че са изминали по-малко от 24 часа от излизането на книгата на английски език, когато правата ѝ са закупени за направата на телевизионен сериал. Изпълнителни продуценти ще бъдат Дейвид Е. Кели ("Малки големи лъжи") и Джак Бендър от ("Изгубени"), които работят за Spyglass Media Group.
Откъс от книгата
"Половин час след като полетът "Делта" на Тим Джеймисън трябваше да излети по разписание от Тампа към ярките светлини и високите сгради на Ню Йорк, самолетът продължаваше да стои на изхода. Когато служител на авиокомпанията и руса жена със значка от охраната на врата влязоха в салона, сред натъпканите в икономичната класа пътници веднага се разнесе недоволно мърморене.
− Моля за внимание! − провикна се служителят на "Делта".
− Какво ще е закъснението? − попита някой. − Не увъртайте.
− Забавянето ще е кратко и капитанът ни увери, че полетът ще пристигне горе-долу навреме. Но трябва да настаним на борда федерален служител, затова се налага някой да преотстъпи мястото си.
Разнесе се колективна въздишка и Тим видя как няколко души изваждат мобилните си телефони в случай че се стигне до разправия. В подобни ситуации и преди се бяха разразявали скандали.
− Авиокомпания "Делта" ще ви предостави безплатен билет до Ню Йорк за следващия си полет, който излита утре в 6:45.
Отново се надигна недоволно стенание и някой заяви:
− Ще се гръмна.
Служителят продължи невъзмутимо:
− Ще ви осигурим ваучер за нощувка в хотел, както и четиристотин долара. Компенсацията е добра. Кой ще я приеме?
Нямаше желаещи. Русата жена от охраната мълчеше и оглеждаше препълнения салон с всевиждащи, но някак безжизнени очи.
− Осемстотин долара − каза служителят. − Плюс ваучера за хотел и безплатния билет.
− Този тип говори като водещ на телевизионна игра − изсумтя един мъж на редицата пред Тим.
Отново нямаше желаещи.
− Хиляда и четиристотин?
Пак никой не се обади. Тим беше заинтригуван, но не и изненадан. Не само защото полет в седем без петнайсет сутринта означаваше, че човек трябва да стане в безбожно ранен час. Повечето от другите пасажери в икономичната класа бяха семейни групи, прибиращи се от ваканция в някой от многобройните курорти на Флорида, и едри червендалести вбесени на вид мъже, които вероятно имаха в Ню Йорк бизнес на стойност много повече от хиляда и четиристотин долара.
Пътник от дъното на салона се провикна:
− Ако добавите един кабриолет "Мустанг" и почивка за двама в Аруба, ще ви отстъпим две места!
Това духовито изказване предизвика смях, който обаче не прозвуча много дружелюбно.
Служителят на авиокомпанията погледна русата жена от охраната, но ако се беше надявал тя да му се притече на помощ, очевидно грешеше. Жената продължаваше да обследва салона, като помръдваше единствено очи. Той рече с въздишка:
− Хиляда и шестстотин.
На Тим Джеймисън изведнъж му се прииска да слезе от проклетия самолет и да поеме на север на автостоп. Макар подобна идея никога досега да не му беше минавала през ум, той си представи с пълна яснота как стои с вдигнат палец на магистрала 301 някъде из окръг Ернандо. Беше горещо, рояк насекоми жужеше наблизо, по-нататък се виждаше билборд, рекламиращ адвокатски услуги за жертви на злополуки. "Прав ти път" гърмеше от тонколона, изнесена на циментовите стълби пред фургон недалеч, където гол до кръста мъж миеше колата си. По някое време типичен местен фермер щеше да спре и да го качи в пикапа си с дървено ремарке, пълно с пъпеши, и магнитна икона на Исус на таблото. Най-хубавото нямаше да са парите в джоба му. Най-хубавото щеше да е, че стои на пътя сам, далеч от тази претъпкана консервна кутия с биещите се миризми на парфюм, пот и лак за коса.
Още по-хубаво обаче щеше да е да изцеди държавата с още някой и друг долар.
Той се изправи в целия си напълно нормален ръст (близо метър и осемдесет), побутна очилата на носа си и вдигна ръка.
− Господине, ако вдигнете сумата на две хиляди долара и ми възстановите цената на билета, ще ви отстъпя мястото си."
Из книгата
− Моля за внимание! − провикна се служителят на "Делта".
− Какво ще е закъснението? − попита някой. − Не увъртайте.
− Забавянето ще е кратко и капитанът ни увери, че полетът ще пристигне горе-долу навреме. Но трябва да настаним на борда федерален служител, затова се налага някой да преотстъпи мястото си.
Разнесе се колективна въздишка и Тим видя как няколко души изваждат мобилните си телефони в случай че се стигне до разправия. В подобни ситуации и преди се бяха разразявали скандали.
− Авиокомпания "Делта" ще ви предостави безплатен билет до Ню Йорк за следващия си полет, който излита утре в 6:45.
Отново се надигна недоволно стенание и някой заяви:
− Ще се гръмна.
Служителят продължи невъзмутимо:
− Ще ви осигурим ваучер за нощувка в хотел, както и четиристотин долара. Компенсацията е добра. Кой ще я приеме?
Нямаше желаещи. Русата жена от охраната мълчеше и оглеждаше препълнения салон с всевиждащи, но някак безжизнени очи.
− Осемстотин долара − каза служителят. − Плюс ваучера за хотел и безплатния билет.
− Този тип говори като водещ на телевизионна игра − изсумтя един мъж на редицата пред Тим.
Отново нямаше желаещи.
− Хиляда и четиристотин?
Пак никой не се обади. Тим беше заинтригуван, но не и изненадан. Не само защото полет в седем без петнайсет сутринта означаваше, че човек трябва да стане в безбожно ранен час. Повечето от другите пасажери в икономичната класа бяха семейни групи, прибиращи се от ваканция в някой от многобройните курорти на Флорида, и едри червендалести вбесени на вид мъже, които вероятно имаха в Ню Йорк бизнес на стойност много повече от хиляда и четиристотин долара.
Пътник от дъното на салона се провикна:
− Ако добавите един кабриолет "Мустанг" и почивка за двама в Аруба, ще ви отстъпим две места!
Това духовито изказване предизвика смях, който обаче не прозвуча много дружелюбно.
Служителят на авиокомпанията погледна русата жена от охраната, но ако се беше надявал тя да му се притече на помощ, очевидно грешеше. Жената продължаваше да обследва салона, като помръдваше единствено очи. Той рече с въздишка:
− Хиляда и шестстотин.
На Тим Джеймисън изведнъж му се прииска да слезе от проклетия самолет и да поеме на север на автостоп. Макар подобна идея никога досега да не му беше минавала през ум, той си представи с пълна яснота как стои с вдигнат палец на магистрала 301 някъде из окръг Ернандо. Беше горещо, рояк насекоми жужеше наблизо, по-нататък се виждаше билборд, рекламиращ адвокатски услуги за жертви на злополуки. "Прав ти път" гърмеше от тонколона, изнесена на циментовите стълби пред фургон недалеч, където гол до кръста мъж миеше колата си. По някое време типичен местен фермер щеше да спре и да го качи в пикапа си с дървено ремарке, пълно с пъпеши, и магнитна икона на Исус на таблото. Най-хубавото нямаше да са парите в джоба му. Най-хубавото щеше да е, че стои на пътя сам, далеч от тази претъпкана консервна кутия с биещите се миризми на парфюм, пот и лак за коса.
Още по-хубаво обаче щеше да е да изцеди държавата с още някой и друг долар.
Той се изправи в целия си напълно нормален ръст (близо метър и осемдесет), побутна очилата на носа си и вдигна ръка.
− Господине, ако вдигнете сумата на две хиляди долара и ми възстановите цената на билета, ще ви отстъпя мястото си."
Из книгата
