То - част 2

To - Стивън Кинг Трейлър на филма Времетраене: 2:18 мин. Стивън Кинг Времетраене: 3:14 мин. Зеленият път Стивън Кинг Времетраене: 0:57 мин. Минали години Каро Клеър Бърк Времетраене: 1:06 мин. София се завръща у дома Нарине Абгарян Времетраене: 0:52 мин. Дом на щастието Мануела Инуса Времетраене: 1:01 мин. Как да надхитрим собствената си паникатака? Виктор Илиев Времетраене: 1:05 мин. Какво да очаквате, когато умрете Робърт Гарланд Времетраене: 1:15 мин. Орденът на Портокаловото дърво Саманта Шанън Времетраене: 1:01 мин. Не на мене тия Харлан Коубън Времетраене: 1:11 мин. Сладка и опасна Джон Юдкин Времетраене: 1:01 мин. Небесни балончета Къци Вапцаров Времетраене: 0:55 мин. Коучинг на педагогически екипи Лъчезар Африканов Времетраене: 1:26 мин.

"То" ще ви преследва и в киносалоните с нова страховита екранизация. И ти ще се рееш...
Обещание, дадено преди двайсет и осем години, събира отново седем души в Дери, Мейн, където навремето са се борили с едно зло създание, което убива деца. Без да са сигурни, че техният Клуб на неудачниците е успял да го унищожи, седмината са се заклели да се върнат в Дери, ако "То" пак се появи.

Сега отново някой убива деца и потиснатите им спомени от онова лято се връщат, докато се готвят за битка с чудовището, спотайващо се в каналите на Дери.

"Бил Денброу си хваща такси. Телефонът звънеше, изтръгваше го от тежката дрямка без сънища. Пипнешком затърси слушалката, без да отваря очи, без да се пробуди докрай. Ако звънът бе секнал в този миг, той отново щеше да се унесе и даже нямаше да усети прекъсването; щеше да го стори също той просто и лесно, както някога се пързаляше с пластмасовата шейна по заснежения склон в парка Маккарън. Тичаш с шейната в ръце, после се мяташ върху нея и политаш надолу - сякаш със скоростта на звука. Но такива неща могат да вършат само децата; ако си възрастен, топките ти ще станат на пестил.

Пръстите му напипаха шайбата, подхлъзнаха се и пак запълзяха нагоре. Имаше смътното предчувствие, че се обажда Майк Хенлън - Майк Хенлън от Дери, за да му каже, че трябва да се върне, да си спомни, защото бяха дали обещание, Стан Юрис бе нарязал дланите им с парче от строшена бутилка и всички обещаха... Само че всичко това вече бе станало.

Вчера бе пристигнал късничко - малко преди шест вечерта. Предполагаше, че ако е бил последен в списъка на Майк, другите трябва да са дошли по-рано; някои даже навярно бяха прекарали тук почти целия ден. Но не бе видял никого, а и нямаше желание за това. Просто мина през рецепцията, качи се в стаята си, поръча да му донесат вечеря, от която не хапна и залък, а след това се просна в леглото и заспа непробудно.

Бил отвори едно око и продължи да опипва за слушалката. Тя се търкулна край телефона. Отваряйки и другото си око, той плъзна длан по шкафчето. В главата му царуваше абсолютна пустота, чувстваше се напълно откъснат от света, сякаш караше само на вътрешни резерви. Най сетне успя да докопа слушалката. Надигна се на лакът и я притисна към ухото си.
– Ало?
– Бил?
Гласът наистина беше на Майк - поне в това имаше право. Допреди два дни изобщо не помнеше този човек, а ето че сега го позна от първата дума. Истинско чудо... само че някак зловещо.
– Да, Майк.
– Събудих те, а?
– Да, събуди ме. Няма нищо.

На стената над телевизора висеше бездарно нарисувана картина: рибари с жълти дъждобрани и широкополи шапки залагат капани за омари. Бил си спомни къде е - хотел "Градски дом" в горния край на Главната улица. Отсреща, на около осемстотин метра, беше Баси Парк... Мостът на целувките… Каналът.
– Кое време е, Майк - запита той.
– Десет без четвърт.
– Кой ден?
– Трийсети - леко се развесели Майк.
– Аха. Добре.
– Уредих малка среща - каза Майк. Сега гласът му звучеше колебливо.
– Тъй, а? - Бил смъкна нозе на пода. - Дойдоха ли всички?
– Всички освен Стан Юрис - уточни Майк. В гласа му се прокрадна някаква странна нотка. - Бев беше последна. Пристигна късно снощи.
– Защо казваш "последна", Майк? Стан може да довтаса днес.
– Бил, Стан е мъртъв.
– Какво? Как? Самолетът ли..
– Нищо подобно - каза Майк. - Слушай, ако нямаш нищо против, смятам да поизчакам с тоя въпрос, докато се съберем. Предпочитам да ви го кажа наведнъж.
– Свързано ли е с онова?
– Да, струва ми се. - Майк помълча. - Сигурен съм, че е свързано.

Бил усети как познатата тежест на страха отново притиска сърцето му - гледай ти, нима и с това се свиквало толкова бързо? Или просто през цялото време бе носил страха в себе си, без да го усеща, без да мисли за него, също като неизбежния факт, че все някога ще трябва да умре? Пресегна се за цигара, запали и духна клечката с първата струйка дим.
– Срещнаха ли се вече някои от тях?
– Не... не ми се вярва.
– А ти да си виждал някого?
– Не... само разговаряхме по телефона.
– Добре - каза Бил. - Къде е срещата?
– Помниш ли къде беше старата стоманолеярна?
– Естествено, на Пасчър Роуд.
– Изоставаш от времето, мой човек. Вече е Мол Роуд. Имаме там нов търговски център - трети по размери в целия щат. Четиридесет и Осем Различни Магазина Под Един Покрив За Вашето Удобно Пазаруване.
– Е, т-това вече е а-а-американска приказка.
– Бил?
– Какво?
– Добре ли си?
– Нищо ми няма.

Но сърцето му биеше ускорено, а връхчето на цигарата потрепваше. Бе заекнал. И Майк бе чул това."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg