В нашето предградие никога не бе имало погребение - или поне откакто ние сме се появили на този свят. Ако някой е умирал, то е било през Втората световна война, когато още не сме съществували, а бащите ни са били невероятно мършави юноши, запечатани на черно бели снимки: татковци на временни летища насред джунглата; пъпчиви татуирани татковци; татковци с картички на известни хубавици, обявени за секс-символи; татковци, които пишат любовни писма на момичетата, по-късно превърнали се в наши майки; татковци, вдъхновени (от купонната система, самотата и бунта на телата в маларичния въздух) да излеят поетическите си блянове, ... |
|
|
"Игрива и възхитително мрачна... Един съвременен Кундера"
Филип Марсдън ... Кръводарителят му мята снизходителен поглед.
–Когато бяхме в провинцията, ти говореше за "възвишеното". Даже приказваше за онзи човек Исус. Я се виж сега! Какво си правил цял ден? Чакал си ме да дойда и да сложа месо на масата ти. С парите, дето ти плащат за твоите дълбоки мисли, не можеш да си купиш кой знае каква храна, а? – Кръводарителят сграбчва едно яйце, после избутва чинията към бутилките в средата на масата. Взима щипка сол от буркана до себе си, обелва яйцето. – Получавам три пъти колкото твоята месечна заплата само ... |
|
|
Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд. Бил е маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк няколко години преди да се премести в Делхи, където живее и днес, и пише. Първата му книга “Токио: отменен” е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата “Джон Люълин”. Носител на престижните литературни награди Not the Booker Prize (2009) и Commonwealth Writers’ Prize (2010) за романа „Соло”, който разказва надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин.
„Интересува ме онова, което хората правят, за да намерят мястото ... |
|
|
"Пеенето на Бистришките баби сваля кръвното на хипертоници, вади загубени души от депресия, изпълва организма с тайнствена сила", се твърди в някои публикации. Най-известният изследовател на шопската музика проф. Джералд Флориан Меснер (Австралия) обяснява феномена научно. "Нашето ухо има уникална, непосилна за техниката способност да улавя информационни частици (звуци). Онова, което чуваме, е по-малко от половин водороден атом. Той се улавя от вътрешното ухо и може да задейства изменения в целия организъм", обяснява Меснер. Той изследва многогласието на Шопския край още от 1963 г. Защитава дисертация ... |
|
|
По думите на Салман Рушди "Соло" на Рана Дасгупта е "роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални автори на своето поколение. Само много талантливи писатели като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер съумяват да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие."
"Соло", втори роман за Рана Дасгупта след "Токио: отменен", проследява живота и мечтите на Улрих - самотен стогодишен мъж от България. Преди да загуби зрението си, Улрих прочита история за група изследователи, които попаднали на ято ... |
|
|
Носител на "Пулицър" за 2003 г. ... "Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г.
В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от ... |
|
|
Още с публикуването на романа "Отива една жена при лекаря", в който героят се сблъсква със загубата на партньорката си, очаквахме с нетърпение продължението му – "Без нея". Отправна точка за написването на романа представлява сходството между героя и неговия създател. Жената на Стейн умира от рак. Действието започва преди смъртта и, като на първите страници ни връща към съдържанието на "Отива една жена при лекаря". Кармен умира. Всички приятели се сбогуват с нея. Следва погребението. Стейн, който вече втора година се грижи за дъщеричката им Луна, се изправя пред ново предизвикателство: А сега ... |
|
|
"Фирмин" е историята на един плъх, не сладко мишле, а грозен плъх от Бостън през 60-те години на 20-ти век, който е роден и живее в книжарница и се научава да чете докато поглъща (буквално) книги. Неговият идол е книжарят и Фирмин живее, шпионирайки и обичайки го мълчаливо, докато се случва нещо невероятно. Най-добрият му приятел обаче е непризнат писател, с който той споделя преживявания, които ни карат да се смеем и плачем. Савидж казва, че докато е писал "Фирмин" е мислел за Чарли Чаплин и е искал да накара хората да се смеят и едновременно с това да разбие сърцата им. И е успял! ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война.
Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
|
Дебютният роман на Менгесту "Прекрасните творения небесни", отличен с наградата на в. "Гардиън" за първа книга се занимава с трудните въпроси на идентичността, самотата, класовите и расови разделения, упорството и надеждата.
Романът проследява историята на Сефа Стефанос, който бяга от Етиопия след като комунистическата хунта убива баща му. Седемнайсет години по-късно Стефанос държи малка бакалия във Вашингтон. Разполага с евтин апартамент, двама приятели, един чичо и куп травматични спомени. Сефа от Етиопия, Кенет от Кения и Джоузеф от Конго са странно, трагикомично трио, в чиито диалози Менгесту с ... |
|
|
С излизането си "Обици и змии" – дебютният роман Хитоми Канехара - предизвиква шок в родината си и се превръща в бестселър сред младата читателска аудитория.
Романът печели наградата "Акутагава" (2004) – най-престижното отличие за млади автори. 21-годишната тогава Канехара е едва втората жена, носител на приза, традиционно присъждан на колегите и мъже. Нещо повече, един от най-ярките представители на модерната японска проза и член на журито, Рю Мураками (не е роднина на Харуки) заявява уверено, че това е "най-силната книга в историята на наградата изобщо".
На не повече от стотина страници ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Отвъд" на издателство "Жанет - 45". ... "Богът на дребните неща" е роман с мощен и необикновен глас, който остава да кънти в съзнанието на читателя. Действието се развива предимно в Керала, Индия през 1969 година и разказва историята на Рахел и нейният брат-близнак Еста, които научават, че целият им свят може да се промени за един единствен ден, а любовта и живота могат да бъдат погубени за миг. Въоръжени само с несъкрушимата си детска невинност, те се опитват да си запазят кътче детство всред развалините на своето семейство. Сърцераздирателен и мил, но в същото ... |
