Бяхме като Хензел и Гретел и се лутахме в черната гора на света. Имаше изкушения и вещици, и демони, за които дори не сме сънували, но и великолепие, което си бяхме представяли само отчасти. Никой не би могъл да говори за тези двама млади хора, или да разкаже истината за техните дни и нощи заедно. Само Робърт и аз можехме да го направим. Нашата история, както той я наричаше. И след като си отиде, ми остави задачата да я разкажа на вас. Хвалех се, че един ден ще бъда любовница на истински творец. За младото ми съзнание нямаше по-романтично нещо на света. Представях си се като Фрида Кало до нейния Диего, едновременно муза ... |
|
Пътуване, почти религиозно аскетично през "Годината на Маймуната", към миналото, което се изплъзва. Година на загубите - както казва Пати Смит, "първо умря Мохамед Али, после Санди (Пърлман) и Кастро, и принцеса Лея, и майка ѝ". Тази книга звучи като сбогуване, но всъщност е търсене. На преживявания, на места, на родени във въображението на писатели истории, на любими хора..."...Ето какво знам аз. Сам е мъртъв. Брат ми е мъртъв. Майка ми е мъртва. Баща ми е мъртъв. Съпругът ми е мъртъв. Котката ми е мъртва. И кучето ми, което беше мъртво през 1957, все още е мъртво. Въпреки това не спирам да ... |