Свежа Дачева-Филипова е родена в град Нови пазар. Завършила е ВТУ Св. св. Кирил и Методий, специалност Български език, литература и история. Живяла е в град Русе и село Граматиково. От 1983 г. пребивава с част от семейството си последователно в Истанбул и Рим, а от 1988 г. се установява в град Стрьомстад, Швеция. От 1994 г. е аспирантка на Института за славянски езици в Гьотеборг, а през 2001 г. защитава докторска степен по етнология в департамент История на културата в Нов български университет - София. Занимава се с научна работа в областта на фолклористиката, етнологията, митологията, културологията и социологията. Превежда художествена литература от шведски на български: Скандинавски приказки, Приказки - Стриндберг, Антология на шведската поезия. През 2006 г. излиза Шведско-български, българо-шведски речник, претърпял няколко издания. Автор е на междудисциплинарното изследване на приказен тип За доброто и за лошото момиче (2000). Нейни стихове са включвани в шведски, български, американски и френски антологии. Преводач и консултант по въпросите на работата в Народния университет. От 2003 г. е член на общинския съвет на град Стрьомстад и в комисията по сградостроителство и опазване на околната среда. През същия период е и редовен съдебен заседател в Административния съд на Гьотеборг. Член на Съюза на шведските писатели, на Писателски център Запад, Съюза на шведските преводачи и Съюза на българските преводачи. Автор на поетичните книги Додето с тръбен вик отвърна (1994), Черни диаманти (1996), Писмо от птичи стъпки (1998), Сенки от друго измерение (1999), Трева между паважа (2001), В очакване на чужденеца (2002), Случаен пътник (2003), Уча се да бъда Никой (2016),
Ще се видим пак (2019).