Да Ви видя отново

Продължението на "Ами ако това беше истина…" До средата на 2006 г. петте романа на най-четения съвременен френски писател са продадени в над 8.5 милиона екземпляра. Книгите му са преведени на 35 езика, включително и на български, представени от ИК “Унискорп”.
Марк Леви пише първия роман за сина си, за да го прочете, когато стане на двайсет. Искам да му разкажа за мъж, който се влюбва в съдържанието на един човек, а не в неговата опаковка. Стивън Спилбърг купува филмовите права на “Ами ако това беше истина...” и превръща световния литературен бестселър във филмов хит. Следва продължението “Да Ви видя отново”.

Лорън: "Една сутрин той обеща да ми разкаже невероятна история и изчезна."
Артър: "Преживяхме началото на една история, която беше като обещание, че животът няма да спре, а аз винаги изпълнявам обещанията си... Тя е истинският шанс в живота ми!"

Всеки, прочел първата част на тяхната историята, развихря фантазията си как ще се развият събитията между лекарката, излязла от кома, благодарение на обичта на младия архитект. И Марк Леви го знае, затова е още по-интригуващо как ще задържи вниманието ни. Залага на искреността, изважда продължението от дълбините на душата си и за сетен път успява да въодушеви милиони читатели. Казват, че за да се излекуваш от една любов, ти е необходимо половината от времето, което си и посветил.
Как се справят Лорън и Артър, в какви невероятни ситуации и мистериозни обстоятелства ги поставя авторът: следва част втора на омагьосващата, просто възхитителна любов. За нея Марк Леви казва, че не е сляпа, защото им позволява да видят в човека това, което другите не съзират. Слепи са тези, които не обичат, ако си влюбен виждаш куп неща, за които другите са слепи. Не случайно когато и в ежедневието разказваш на някого за този, в когото си се влюбил, те питат какво видя в него/нея. Е, Марк Леви кара героите си да видят именно това и да научат читателите и те да прогледнат за него. Според автора любовта помага на човека да разбира и приема хората такива, каквито са. За това са написани философски и социологически трактати – Марк Леви е избрал да напише приказен роман. За него единствено важни са фантазията и желанието да се осъществяват уж невъзможните неща.
“Аз не съм писател, а приказник, разказвач на истории”, споделя Леви. Той не просто пише, а по-скоро показва и читателят много живо си представя събитията и героите в неговите романи. “Не смятам, че съм безумно талантлив и не откривам нищо ново, но пиша с открита душа, харесва ми да споделям с другите това, което ми е интересно и го върша честно, с всеки ред се старая да се получава все по-добре и по-добре.
Всичко тръгна от разказването на приказки на сина ми, докато заспи. Така започнах да си измислям какви ли не истории и постепенно у мен възникна необходимостта да ги пресъздам на хартия. В началото ми хрумва някаква идея, дори нямам представа откъде се е взела. Това обаче все още не е сюжетът, той се ражда по-късно с желанието да си поговоря с читателите на една или друга тема. После просто заживявам с героите си. Когато сюжетът се оформи, каня приятел на кафе и започвам да разказвам. По средата прекъсвам и обявявам, че е време за кафето. Ако той приеме да пие кафе, значи историята не си заслужава. Професията писател предполага усамотение, но след това срещата с читателите е истинско удоволствие.”