Книга за всички и никого. Богато илюстрирано луксозно издание на класическото произведение на Фридрих Ницше - "Тъй рече Заратустра". В приложението към книгата е публикувано прочутото есе на Пенчо Славейков - "Заратустра", биографиите на Фридрих Ницше и Мара Белчева и есето на сестрата на Ницше, Елизабет Фьорстер-Ницше - "Зараждането на "Тъй рече Заратустра".

"За българския читател от началото на XX век книгата откровение на Фридрих Ницше - "Тъй рече Заратустра", се превръща в духовна реалност - част и участник в българския духовен живот. Само с това могат да се обяснят трите ѝ превода в сравнително краткия период на следосвобожденска България: на Д. Дечев от 1905 г. (на първите ѝ две части), на Мара Белчева от 1915 г. и на Николай Райнов от 1919 г., който през 1938 г. претърпява второ, поправено издание.
Несъмнено най-ефектното и най-силно въздействувалото от тези издания е осъщественото през 1915 г. от Хр. Г. Данов в Пловдив, на чиято внушителна титулна страница е означено "Преведе Мара Белчева под редакцията на Пенчо Славейков" и чието мото посвещение от преводачката гласи: "Тоя превод е завет на Пенча Славейков, под чието око е почнат и завършен - 1904 - 1906 година. Първите две части са отпечатани преди смъртта му. Последните са прегледани от Бояна Пенев. Нему и д-р Кръстеву благодаря за труда и съветите!". Дори и само от това посвещение, израз на признателност, може да се разбере каква роля в българската култура Пенчо Славейков е отреждал на "Тъй рече Заратустра", наречена от него "единствената книга, новото евангелие, Ницшевата Атина, неговия Акропол".
Не са често явление книгите, които до такава степен са преставали да бъдат моментно увлечение и до такава степен са включвани в една чужда национална литература, тъй че не е никак чудно, че и написаното от Пенчо Славейков през 1910 г. есе възхвала за Ницше е озаглавено "Заратустра"."
Исак Паси

Фридрих Ницше е виден немски философ, писател и поет, представител на ирационализма. Той подлага на критика религията, културата и морала на своето време, разработвайки собствена етична теория. Неговата философия оказва голямо влияние върху формирането на екзистенциализма и постмодернизма и се ползва с широка популярност в литературните и артистични следи. Тълкуването на трудовете на Ницше е доста сложно занимание, което и до днес е обект на многобройни спорове.

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в с. Рьокен, близо до град Лютцен в семейството на лутеранския пастор Карл Лудвиг Ницше. Кръстен е на пруския крал Фридрих Вилхелм IV. През 1846 година се ражда сестра му Елизабет, а по-късно и брат му - Лудвиг. След като през 1849 година баща му умира от мозъчно заболяване семейството се премества в Наумбург. По време на обучението в гимназията Ницше показва необичайни заложби към филологията и музиката. В периода 1864-69 година той изучава теология и класическа филология в "Бонския" и в "Лайпцигския университет". По това време Ницше се запознава със съчиненията на Шопенхауер и се превръща в почитател на неговата философия. Запознанството с композитора Рихард Вагнер, което впоследствие се превръща в многогодишно приятелство, също влияе благоприятно върху развитието на Ницше. Когато е на 23 години е призован в пруската армия, но след тежък инцидент вследствие на езда е демобилизиран. Когато се връща в Базел, 25-годишният Ницше е поканен да преподава класическа филология в "Базелския университет" , където той работи в продължение на 10 години, въпреки множеството болести, с които се сблъсква. Болестното му състояние обаче не се превръща в пречка за написването на основните философски трудове, които прославят името му. Първата книга на Ницше - "Раждането на трагедията" е издадена през 1872 година. Тя е написана под влиянието на Рихард Вагнер. През последните си години в Базел той издава сборника с афоризми "Човешко, твърде човешко", посветен на 100-годишнината от смъртта на Волтер. През 1879 година поради лошо здравословно състояние той е принуден да напусне работата си в университета.Философът води скромен начин на живот, като доходите от публикациите му са минимални - популярността го спохожда посмъртно. Зимите обикновено прекарва в Италия, а летата в Швейцария.

През 1883 година излизат двете части на книгата "Тъй рече Заратустра", третата част е публикувана година по-късно. В произведението Ницше се опитва да събере в едно цяло най-важните си възгледи и идеи, натрупани към това време. Публикуването на първите три части остава почти незабелязано, поради което четвъртата част е издадена в много скромен тираж, а самият автор дори решава повече да не работи над тази книга. Едва през 1891 година четвъртата част излиза с доста по-голям тираж и скоро след това "Тъй рече Заратустра" придобива голяма популярност в Германия, преведена е на множество езици и е считана за класика в световната литература. Книгата въвежда в теорията за свръхчовека, която Ницше развива в произведенията си "Отвъд доброто и злото" (1886 г.) и "Гинеалогия на морала" (1887 г.). В продължение на една година работи над книгата "Ессе Homo", която за първи път е публикувана през 1908 година и представлява иронично самопредставяне на философа. През 1889 година Ницше публикува "Залезът на кумирите", който представлява кратък авторски сборник с текстове. В него философът обръща внимание на индивида под влияние на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Платон в Академията. Книгата "Воля за власт" е публикувана след смъртта на автора от неговата сестра – Елизабет. Творбата се определя като теоретико-философска проза и представлява непубликувани записки на Ницше от различни периоди на философската му дейност.

Вследствие на зачестелите му припадъци и нервни разстройства, Ницше е поместен в психиатрична болница във Ваймар, където умира на 25 август 1900 година. Изпълнената с противоречия философия на Ницше, наречена ''ницшеанство'', оставя забележим отпечатък върху буржоазната мисъл на миналия век, по-специално върху екзистенциализма и прагматизма. Голяма част от литераторите в края на XIX - началото на XX век ( Т. Ман, К. Хамсун, Джек Лондон и други ), също усещат значителното влияние на философа.