Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |
|
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие. Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов. Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ... |
|
Трето преработено издание. ... Жена Не питайте коя е тя! Тя няма образ, нито име. Изваях я от самота и назовах "неназовима". Създадох я от къс небе. От всички земни твари сбрана, така възможно само бе безсмъртна тя да си остане. Дамян Дамянов ... |
|
"Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти... Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък. Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я ... |
|
Книгата е част от поредицата Библиотека на ученика, създадена в помощ на ученика от 1. до 12. клас на СОУ в България. Да бъде ден! Нощта е черна и зловеща, нощта е ледна като смърт. В разкъсаната земна гръд струи се бавно кръв гореща. В димящите развалини безокий демон на войната развял е хищно знамената и меч въз меч безспир звъни. Сред мрака непрогледно гъст стърчи злокобен силует на някакъв грамаден кръст и хиляди тълпи отвред вървят, подгонени натам от яростта на златний бог. И мрака става по-дълбок, тълпите нижат се едвам. За въздух жадни са гърдите, очите молят светлина, един копнеж, мечта една гори и се топи в ... |
|
Франсоа (1613 - 1680), шести херцог Дьо Ларошфуко, е френски моралист и мислител, виден представител на класицизма. Човешкото поведение се движи от себелюбието и интереса, смята той, и изразява проникновените си наблюдения за нравите в своите знаменити Максими - блестящ образец на кратката афористична мисъл."Нашите добродетели най-често са прикрити пороци.""Страстта често превръща умника в безумец, а глупеца - в умник.""Човек никога не е тъй щастлив, нито тъй нещастен, колкото си въобразява.""Старците обичат да дават добри съвети, за да се утешат, че вече не са способни да дават лоши ... |
|
Прослава на може би най-приятния и задълбочен ренесансов писател, Мишел дьо Монтен, чиито есета ни дават неповторими прозрения за простичкия факт, че живеем. През 1570 г. тридесет и седем годишният Мишел дьо Монтен се отказва от работата си на магистрат, за да се отдаде на мислите за смъртта на най-добрия си приятел, баща си, брат си и първородното си дете. Но след като установява, че умът му по-скоро се разстройва, отколкото да се успокоява от самотата, започва да пише. Така се раждат "Опитите" - поредица от есета, "опити" или "вкусвания" на най-различни теми. Постепенно Монтен прегръща ... |
|
"Тази е втората ми книга. Първата е „Бог ръка ми е подал“ – за житейските одисеи и за музите на поетесата Жени Заимова. От френски съм превела шест. Зная този език, защото съм завършила Френската гимназия в София, където съм и родена. После се образовах във Факултета по журналистика на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Работих в седмичниците „Учителско дело“ и „Аз Буки“. Имам публикации също във вестниците „Поглед“, „Демокрация“, „Литературен форум“ и „Век 21“. "Искам да ви благодаря, драга г-жа Цанкова, за сполучливия подбор на пасажите от нашия разговор, който сте направили, и за точното ... |