Изследване на народната душевност. ... В това класическо произведение на Густав Льобон са събрани основните принципи на поведението на тълпата. Изследването обхваща тълпата като явление - нейните свойства, основните видове тълпи и причинно-следствените връзки, характерни за този специфичен социален обект. Льобон описва как хората в тълпата губят индивидуалността си и проявяват нови качества, които до този момент не са им били присъщи. Характеризирайки тълпата като група хора, обхванати от общи чувства, стремежи и настроения, социологът изтъква някои от характерните ѝ качества: заразяването от общата идея; ... |
|
|
Къде са корените на силата, просперитета и бедността? ... Блестяща и увлекателна, книгата Защо нациите се провалят отговаря на вековен въпрос: защо някои нации са богати, а други бедни? Дали причината е в културата, в климата, в географията? Или може би в незнанието кои са правилните политики? Казано с една дума: не. Нито един от тези фактори не е определящ или съдбоносен. Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън убедително показват, че в основата на икономическия успех (или на липсата на такъв) стоят създадените от човека политически и икономически институции. Базирайки се на петнадесет години задълбочени изследвания, Аджемоглу ... |
|
|
Днес може би човечеството е на прага на своето най-голямо откритие. Откритие, след което човекът ще може да живее без болести най-малко 200 години. За мнозина това сигурно ще прозвучи абсурдно и глупаво, но не така мисли академикът от Руската академия на науките Борис Болотов. Той описва по един достъпен начин как човешкият живот би могъл да се удължи значително. За чудото, наречено дълголетие, а защо не и безсмъртие, Болотов не разчита на извънземни сили, а само на скритите резерви в човешкия организъм. Откритието на учения се състои в това, че е напълно възможно старите и "уморени" клетки на организма да се ... |
|
|
Изданието представлява учебник за студентите в юридическите факултети в страната. Книгата систематизира дългогодишния опит на автора - проф. Димитър Токушев, като преподавател в Софийския университет, и същевременно представя неговия принос към съвременните достижения на правно-историческата наука у нас. Като черпи от академичното наследство на професорите Димитър Ангелов и Михаил Андреев в тази научна област, авторът анализира възникването и развитието на българските държавни институции и на правната система през периода на Средновековието. Книгата обхваща хронологически периода от създаването на българската държава ... |
|
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
|
Популярен историк, с широки интереси в полето на историята, политически ангажиран и активен, противоречив, обругаван от едни и възхваляван от други, Божидар Димитров отново ни провокира – този път, като публикува досието си на сътрудник на Държавна сигурност. Автобиографичният разказ, предхождащ документите, налага тезата: "Аз не бях доносник, а разузнавач. Работих за интересите на България!". "Като изворовед знам, че мемоарите са най-ненадеждният извор за историята. Защото пишещият ги дори неволно гледа да се представи в добра светлина. Затова публикувам и документите от служебното си досие – ако някой ... |
|
|
Описаните в изложението съкровища, макар и малка част от историко-художествените богатства на нашата земя, дават известна обобщена представа за културите, процъфтявали в различни епохи. Те се отнасят към праисторията, античността и средновековието и обхващат няколко хилядолетия. Тяхното значение е многопосочно. Те са ценни исторически паметници, показатели за постиженията в културата и изкуството, важно средство за естетическо възпитание. На това се дължи ролята им за повишаване на националното самочувствие на българския народ. Още повече че предизвикват подчертан интерес В чужбина - сред научните среди и широката ... |
|
|
Културата, историята и мечтата на космополита. ... „Национализмът не е морална грешка. Вярно е, че твърде често го замесват във варварска жестокост, приписват му отвратителни дела, проявяват и по-банални, но все пак несправедливи, предразсъдъци, обвиняват го в дискриминационни практики. Много пъти той кара хората да си мислят, че произволно очертаните граници са естествени, а съвременните глобални разделения съществуват от памтивека и не подлежат на никакви промени. Освен всичко друго обаче национализмът е и форма на солидарност в обществото, една от предпоставките, върху които модерната демокрация здраво е стъпила и без ... |
Рейтинг: 8.17 / 6 гласа 
