Когато ни бъде зададен въпрос, свързан с глобални тенденции в днешно време - какъв дял от населението на света живее в бедност, защо световното население нараства, колко момичета завършват училище, - ние системно даваме грешни отговори. И то толкова грешни, че ако някое шимпанзе налучкваше отговорите, пак щеше да се представи по-добре от учители, журналисти, инвестиционни банкери и лауреати на Нобелова награда.

Във "Фактологичност" Ханс Рослинг, професор по международно здраве и световноизвестен лектор на ТЕD, предлага радикално ново обяснение защо това се случва. Той разкрива десетте инстинкта, които изкривяват нашата перспектива - от склонността ни да разделяме света на два лагера (ние и те) до начина, по който медиите формират нашия светоглед.

Оказва се обаче, че въпреки всичките му несъвършенства светът е в доста по-добро състояние, отколкото предполагаме. Това далеч не означава, че няма истински поводи за притеснение. Но когато постоянно се тревожим за всичко, вместо да поддържаме само становища, подкрепени със солидни факти, може да загубим представа кое е истински важно. Вдъхновяваща и показателна, пълна със забавни анекдоти и трогателни истории, "Фактологичност" е изключително важна книга, която ще промени начина, по който виждате света.

Ханс Рослинг (27 юли 1948 - 7 февруари 2017 г.) е шведски лекар, академик, статистик и световноизвестен лектор на TED. Той е професор по международно здраве в Институт Каролинска, Швеция, и е съосновател и председател на Фондация "Гапмайндър", която разработва софтуерната система "Трендалайзър". Води лекции по цял свят, в които популяризира използването на данни за проучване на проблемите на развитието. През 2009 г. сп. "Форин полиси" го нарежда сред 100-те водещи световни мислители на нашето време, а през 2011 г. "Фаст Къмпани" го определя като един от 100-те най-креативни хора в бизнеса. Член е на Шведската академия на инженерните науки. Заедно със сина си Ола и снаха си Ана, Ханс Рослинг е съавтор на "Фактологичност" - книгата, която Бил Гейтс реши да раздаде безплатно на всяко момче и момиче, които завършват висшето си образование през 2018 г.

"Защо обичам цирка

Обичам цирка. Обичам да гледам как някой жонгльор хвърля във въздуха триони или как въжеиграч изпълнява десет поредни салта. Обичам спектакъла и чувството на удивление и наслада, докато наблюдавам привидно невъзможното. Когато бях дете, мечтаех да стана цирков артист. Мечтата на родителите ми за мен обаче беше да получа доброто образование, което те така и не бяха имали възможност да получат. Ето така станах студент по медицина. Един следобед в медицинското училище по време на суховата лекция относно начина, по който работи гърлото, нашият професор обясни: "Ако нещо запуши гърлото, то може да бъде освободено чрез изпъване на брадичката напред." За да илюстрира това, той ни показа рентгенова снимка на гълтане на меч.

Получих вдъхновение. Мечтата ми не беше безвъзвратно изгубена! Няколко седмици по-рано, докато изучавах рефлексите, бях открил, че от всички мои състуденти единствен аз мога да вкарам пръстите си дълбоко в гърлото си, без да ми се догади. Тогава не бях особено горд от това - не смятах, че е важно умение. Но сега разбрах неговата стойност и детската ми мечта мигновено оживя. Реших да стана гълтач на мечове. Първите ми опити не бяха окуражаващи. Тъй като не притежавах меч, използвах въдица, но колкото пъти се изправях пред огледалото в банята и се опитвах, успявах да я вкарам няколко сантиметра и тя се заклещваше. В крайна сметка се отказах от мечтата си за втори път. Три години по-късно вече работех като стажант-лекар в истинско медицинско отделение. Един от първите ми пациенти беше старец с упорита кашлица. Винаги питах пациентите си с какво се занимават, какво работят, в случай че има отношение към диагнозата им, и се оказа, че той е бил гълтач на мечове. Представете си изненадата ми, когато се оказа, че този па­циент е същият гълтач на мечове от рентгеновата снимка! И само чуйте - когато му разказах всичко за моите опити с въдицата, той каза: "Млади докторе, не знаете ли, че гърлото е плоско? Може да плъзнете там само плоски неща. Ето защо използваме меч."

Същата вечер след работа намерих черпак с права плоска дръжка и веднага възобнових опитите си. Скоро можех да плъзна дръжката по целия път надолу в гърлото си. Бях развълнуван, но мечтата ми не беше да бъда гълтач на черпаци. На следващия ден публикувах малка обява в местния вестник и скоро се сдобих с това, от което се нуждаех - шведски армейски байонет от 1809 година. Докато успешно го плъзгах в гърлото си, чувствах едновременно дълбока гордост от постижението си и самодоволство, че бях намерил такъв чудесен начин за повторно използване на оръжия. Гълтането на меч винаги е показвало, че привидно невъзможното може да стане възможно, и е вдъхновявало хората да мислят отвъд очевидното. Понякога демонстрирам това древно индийско изкуство в края на някоя от моите лекции за глобалното развитие. Качвам се на масата и разкъсвам карираната си риза на професор, за да разкрия черна жилетка, украсена със златни светкавици. Призовавам за пълна тишина и под вихрения ритъм на барабан бавно плъзгам армейския байонет в гърлото си. Разпервам ръце. Публиката избухва в аплодисменти.

Учени, шимпанзета и вие

Как се справихте? Много грешки ли допуснахте? Имахте ли чувството, че налучквате в доста от случаите? Ако е така, позволете ми да ви кажа две неща, от които ще ви олекне. Първо, когато прочетете тази книга, ще се справите много по-добре. Не защото ще ви накарам да седнете и да запомните низ от глобални статистически данни. (Може да съм професор по глобално здраве, но не съм луд.) Ще се справяте по-добре, защото ще споделя с вас набор от прости мисловни похвати. Те ще ви помогнат да си изградите по-правилна картина и да подобрите усещането си за това как работи светът, без да се налага да научавате всички подробности. И второ: ако сте се справили зле на този тест, вие се намирате в много добра компания. През последните десетилетия задавах стотици въпроси относно факти, свързани с бедност и богатство, с нарастване на населението, раждаемост, смъртност, образование, здравеопазване, пол, насилие, енергия и околна среда - основни глобални модели и тенденции - на хиляди хора по целия свят. Тестовете не са сложни и в тях няма заблуждаващи въпроси. Винаги внимавам да използвам само факти, които са добре документирани и не са спорни. И въпреки това повечето хора се представят изключително зле. Трети въпрос например е за тенденциите при крайната бедност. През последните двадесет години делът на световното население, живеещо в крайна бедност, е намалял наполовина. Това е абсолютно революционно. Смятам, че това е най-съществената промяна, която се е случила в света в рамките на моя живот. Това е основен факт за живота на Земята, който би трябвало да се знае от всеки. Но хората не го знаят. Средно само 7% - по-малко от един на всеки десет! - отговарят правилно."
Из книгата