Срещнеш ли Буда, убий го!

Едно себеизпитание. Безстрашен пътешественик и безстрашен писател с неподражаем стил, Андреас Алтман не се е побоял и в избора си на провокативно заглавие. "То няма нищо общо с насилие, с каквато и да било болка. Макар болка от раздяла все пак да има", предупреждава той още в началото на тази своя безкомпромисна и забавна, иронична и автоиронична книга.
Нито само обяснение в любов към света, нито само негодувание срещу прогресиращото му оглупяване, баналността и апатията, нито само критика на религиите или дистанциране от езотеричната еуфория, нито само среща с другостта или пътуване към себе си... Безжанрова проза, поредица от преливащи една в друга истории, свои и чужди. Огледало, в което би могъл да се види всеки от нас.

Нашир и надлъж по света почти не е останала граница, непресечена от Алтман. И ненарушена или неизпитана - в онези невидими територии на човешкото съществуване, в онези вътрешни светове, навлизането в които и конфронтирането с които за търсещия са извор на самопознание и мъдрост.
Попаднал случайно в център за практикуване на випасана, древна медитационна техника, необвързана с вероизповедание и упование в божества, писателят се решава на автоексперимент. И докато се опитва да се съсредоточи в тишината на десетдневното неподвижно седене, и докато съзерцава своите бездни, ни повежда през границите. А това той умее както малцина.

Роден през 1949 г. в Алтьотинг, Германия. Сменя множество временни занимания - манекен, градинар, шофьор на такси и прочее, работи в пътното строителство, като банков консултант, представител на книжен клуб. Учи психология, после право, изоставя и двете. През 1974 г. завършва консерваторията "Моцартеум" в Залцбург. Получава роли (сред които на Хамлет) в "Шаушпилхаус", Виена, и в "Шаушпилхаус", Мюнхен. През 1979 г. напуска и сцената. През 80-те години непрекъснато пътува, основно из Азия, Африка и Южна Америка, учи в Ню Йоркския университет, отново играе на Виенска сцена, връща се в Германия, в качеството си на международен репортер сътрудничи на различни списания като "Гео", премества се в Париж, премества се в Мексико Сити, отново в Париж, където живее и до днес. От 1996 г. пише предимно книги.

"Дългият път към сърцето" (1982), "Далеко от целия останал свят" (1996), "В страната на свободните" (1999), "В сърцето на огъня" (2001), "Пътувайки из Африка" (2002), "Не дърпай аварийната спирачка твърде рано. С влак през Индия" (2003), "34 дни, 33 нощи пеш и без пари от Париж до Берлин" (2005), "Цената на лекотата. Пътувайки през Тайланд, Камбоджа и Виетнам" (2006), "Пътуване през един самотен континент – Колумбия, Еквадор, Перу, Боливия и Чили" (2007), "В страната на Змията на дъгата. Пътувайки из Австралия" (2008), "Страст за живот" (2009), "Шибаният живот на баща ми, шибаният живот на майка ми и моето собствено шибано детство" (2011), "Наръчник за употреба на света" (2012), "Този адски хубав живот. Разкази на един отървал се" (2013) и други. През 2014 г. ще излезе осемнайстата му книга "Прокълната страна. Пътуване из Палестина".

Андреас Алтман е носител на: наградата "Егон Ервин Киш" (1991), отличието на "Германската фондация за подпомагане на болните от СПИН" за репортажа "Прабат Нампу" (2003), наградата "Откриватели на света" (2005), литературната награда "Йохан Готфрид Зойме" за "34 дни, 33 нощи пеш и без пари от Париж до Берлин" (2005), наградата на "Глоубтротер" за пътеписа "Пътуване през един самотен континент" (2008).