Трета книга от серията "Листа по пътя". Първият крайъгълен камък на самозависимостта е любовта към себе си. Това включва способността ни да се обичаме и уважаваме, осъзнаването на собствената ни стойност и гордостта, че сме тези, които сме.

Пътят на самозависимостта е пътят към поемането на отговорност за самите нас. За да го извървим, е необходимо:

• Да си позволим да бъдем тези, които сме, и да се намираме на мястото, където вярваме, че трябва да бъдем, вместо да чакаме друг да определя кои сме или къде би трябвало да бъдем
• Да си позволим да чувстваме това, което чувстваме, вместо да чувстваме онова, което други биха чувствали на наше място
• Да си позволим да мислим това, което мислим, както и правото да го кажем, ако пожелаем, или да го премълчим, ако така ни е угодно
• Да си позволим да поемаме рискове с единственото условие, че сме съгласни сами да платим цената на тези рискове
• Да си позволим да търсим онова, което смятаме, че ни е необходимо, вместо да чакаме някой друг да ни даде разрешение да го получим

Тези условия обуславят превръщането ни в личности. Защото само истинската личност може да бъде самозависима.

Самозависимостта, любовта, скръбта, щастието и духовността са пътищата, които, според Хорхе Букай, водят към израстването на човека. Пет пътя, които всеки трябва да извърви, като изхожда от собствения си опит и върви със собствения си ритъм.

"Няма значение как ще назовем крайната цел - щастие, самореализация, извисяване, просветление, осъзнаване, покой, успех, връх или просто край. Всички знаем, че нашето предизвикателство е да стигнем благополучно до нея. Някои ще се изгубят по пътя и ще стигнат по-късно, а други ще открият пряка пътека и ще се превърнат в опитни водачи за останалите. Някои от тези водачи ме научиха, че съществуват много начини да стигнем до края, безброй подстъпи, хиляди способи, десетки маршрути, които ни водят в правилната посока. Пътища, които ще извървим един по един. Има обаче пътища, които са част от всички начертани маршрути. Пътища, които не можем да избегнем. Пътища, които трябва да извървим, ако искаме да продължим. Пътища, по които ще научим какво трябва да знаем, за да стигнем до последния участък.

За мен тези неизбежни пътища са пет:

• Първият - пътят на окончателното приемане на отговорността за собствения живот, който аз наричам Пътят на самозависимостта.
• Вторият - пътят на откриване на другия, на любовта и на сексуалното привличане, който наричам Пътят на срещата.
• Третият - пътят на загубите и на скръбта, който наричам Пътят на сълзите.
• Четвъртият - пътят на целостта и на търсенето на смисъла, който наричам Пътят на щастието.
• Петият - пътят на освобождаване от материалните грижи, който наричам Пътят на духовността.

По време на моето пътуване се ориентирах по записките, които други са оставили от пътуванията си, и използвах част от времето си, за да начертая свои собствени пътни карти. През годините картите ми на тези пътища се превърнаха в пътеводители, които ми помагаха да намеря отново вярната посока всеки път, когато се изгубех. Може би тези пътеводители ще послужат на хора, които като мен често губят посоката, а може би и на онези, които ще успеят да открият преки пътеки. Все пак картата не е същинската територия и маршрутът трябва да се коригира всеки път, когато чрез личния си опит открием картографска грешка. Само така ще достигнем върха. Дано се срещнем там. Това ще означава, че вие сте пристигнали. Това ще означава, че аз също съм успял."
Хорхе Букай

Нашумелият аржентински писател Хорхе Букай е роден през 1949 г. в скромно семейство във Флореста, недалеч от Буенос Айрес. Едва тринадесет годишен, той започва да работи, като преминава през най-различни професии - от търговец до шофьор на такси. В крайна сметка момчето от бедните покрайнини се превръща в прочут автор, психотерапевт и преподавател.

През 1973г. той успешно се дипломира като лекар към Медицинския университет в Буенос Айрес и специализира психиатрия в болница Пировано в същия град. След това се специализира като гещалт психотерапевт в Аржентина, Чили и САЩ. За тези, които не са запознати, гещалт психотерапията насърчава пациента да открие собствен смисъл, да поставя собствени цели и да прави собствени избори.

След повече от 30 г. работа като психиатър и психотерапевт, Хорхе Букай определя себе си като "професионален утешител", а своите книги като "терапевтични инструменти". Днес той разпределя времето си между Испания и родината Аржентина, където живее със съпругата си и двете си деца. Занимава се с терапевтична работа със семейни двойки, преподава в Университета в Буенос Айрес, ръководи множество семинари, курсове и научни конференции по цял свят и разбира се, пише своите книги. Освен това той е редактор на популярното в Европа и Латинска Америка испанско списание "Здрав дух". Писателят е смятан за звезда на аржентинската съвременна литература. Неговите романи са преведени на над 18 езика, имат общ тираж над 2 милиона копия и са бестселъри в повече от 10 държави. Испанските издатели на Букай казват, че в испанския обществен транспорт всеки ден могат да се видят най-малко двама или трима души, които четат с увлечение романите му. Сред най-известните му книги се нареждат "Да се обичаме с отворени очи", "Нека ти разкажа", "Писма до Клаудия", "От самоуважението до егоизма" и "Трите въпроса".

Макар самият той да твърди, че не е писател в литературния смисъл на думата, през 2006 г. книгата му "Кандидатът" печели авторитетната испанска награда на град Торевиеха за най-добър роман на испански език. Тази награда е една от най-щедрите в света, тъй като сумата, която получават победителите е на трето място след Нобеловата награда за литература и испанската награда "Планета".
Произведенията на Хорхе Букай притежават очарователен сюжет, хумор и мъдрост. Това не са просто книги с практически съвети, а по-скоро истински романи, в които повествованието се преплита с приказки, истории и притчи. Творбите му вдъхват вяра в бъдещето, насърчават ни и ни помагат да живеем, да обичаме, да се разбираме. Няма наболели проблеми, които той да не е засегнал в своите произведения: депресия, финансови проблеми, семейни конфликти, липса на любов, недоразумения между родители и деца, зависимост от семейството, приятели и работа, ниско самочувствие, стремеж към съвършенство. Всички тези теми са засегнати подробно в поредицата "Листа по пътя", където той твърди, че според него самозависимостта, любовта, скръбта и щастието са четирите пътя, които водят към израстването на човека.
И както критиците правилно отбелязват:

"Този мъдър и несъмнено оптимистичен писател притежава явната способност да говори просто за сложни неща. А четенето на неговите книги се приравнява с реално посещение при психотерапевт."