Париж, моят Париж...

Истории, тайни, куриози и радост от живота... "Шан-з-Елизе", Триумфалната арка, Айфеловата кула, "Нотр Дам дьо Пари", Монмартр, "Мулен Руж", площад "Пигал"... Това са не само световни забележителности, но и територия на духа, на свободата, символ на любов и радост от живота...

В "Париж, моят Париж..." десетки парижани, сред които генералният директор на "Офис дьо туризм" в Париж, директорът на пресцентъра и говорител на парижкото кметство, водещ журналист от "Радио Франс", легендарният певец Шарл Азнавур, председателят на Съюза на писателите във Франция, кметовете на Монмартр и Венсен, съветникът на президента на транспорта във Франция, директорът на връзки с обществеността на прочутото кабаре "Мулен Руж", директорът на Еротичния музей на площад "Пигал", президентите на студентската асоциация "Еврофил" и на асоциацията "Моите господари - бедните"... както и преуспели български емигранти, като професор Минко Балкански, художника Никола Манев, професор Боян Христофоров, пластичния хирург д-р Дарина Кръстинова, политика Христо Чурелов, писателя Божидар Чеков, журналистката Румяна Угърчинска... Всички те - на различна възраст, с различна професия и различен социален статус - разказват за себе си и за Париж, видян през техните очи. Така, щрих по щрих, те изграждат не само образа на Париж - града на светлината, но и на френското общество с неговия бит, култура, изкуство, морални и философски принципи.

"Париж, моят Париж..." е книга, която е размисъл и за живота в две страни, които са толкова близки и същевременно така различни. Едната е Франция, всепризната люлка на демокрацията, а другата - България, която сега прохожда в това отношение и която е на прага на влизането си в Европейския съюз.

Димо Райков е един от най-интересните съвременни български писатели. Роден е на 31 юли 1954 г. в най-строго охраняваното в страните от някогашния Варшавски договор градче Малко Търново, намиращо се в Странджа планина, на няколко километра от българо-турската граница.
Димо Райков завършва минно училище в Бургас и българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", дълги години работи като редактор в редица литературни издания и национални медии. Сред длъжностите, които заема, са съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на "Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика.
Творческата му кариера започва през 1983 г. със сборника разкази "Стълба от камък", последван от повестта "Жребият" (1987 г.), сборника разкази "Мигът на невестулката" (1989 г.). Издава и романите "Писма до мъртвия брат" (1993 г.) и "Пансионът" (1995 г.). През 2008 г. те са преиздадени в едно томче.
През последните няколко години Димо Райков, преди да се установи да живее в Париж, поделя времето си между София и столицата на Франция, творчески плод на което бе един уникален и любопитен триптих за Града на светлината. Той обхваща популярните му и радващи се на огромен интерес книги: "Париж, моят Париж..." (2006 г.), претърпяла три издания, "BG емигрант в Париж" (2008 г.) и "55 тайни на Париж" (2009 г.). Вече живеещ в Париж, писателят издаде и сборника с разкази "Кестени от Париж". "Диагноза: Българин в чужбина" е най-новата му книга.
Авторът е член на Сдружението на българските писатели и е носител на редица от най-големите национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина.