Холизмът във вокалната педагогика

Да си припомним смъртта на Орфей: нападнат от побеснели менади, кървящ, разкъсан и накрая обезглавен. Вакханките разхвърляли навсякъде части от тялото му, а реката Хеброс поела във водите си главата и лирата му. Тогава станало чудо - от лирата прозвучали тонове, а мъртвата глава все още пеела. Грозен дракон видял главата и се нахвърлил върху нея, за да я оглозга, но от висините се спуснал Аполон и превърнал в камък чудовището и зиналата му паст.

Холистичният светоглед съществува още от древността и през последните повече от сто години е заявил присъствието си в много области на човешкото познание - философия, медицина, психология, социални науки, екология, икономика, образование, архитектура и много други. Музикалното изкуство обаче, и по-конкретно вокалното изпълнителство, почти никога не се свързва с холизма. Изключение правят някои трудове, които се появиха през последните едно-две десетилетия.
Стремежът ми при написването на тази книга е да включа колкото е възможно повече аспекти на вокалното майсторство, да потърся и да изясня техните връзки и зависимости. Другата цел, която си поставих бе да напиша труда си на възможно най-достъпен език, така че да достигне си младата читателска публика, без да я обременява с изобилие от музикална и философска терминология.

Наталия Афеян завършва ДМА през 1978 г., след което специализира във Виена, акцентирайки върху вокалната литература на XX век. Основните ѝ роли в оперните театри на Пловдив, София и Камерната опера в Благоевград включват Кармен, Лола (Селска чест), Соня (Война и мир), Поли Пийчъм (Просешка опера), Хензел (Хензел и Гретел), Майката (Мавра на Стравински) и много други. Наталия Афеян живее в Австралия от 1990 г. Солистка е на Мелбърнската опера, където прибавя към репертоара си Азу-чена (Трубадур), Амнерис (Аида), Никлаус (Хофманови разкази), оригиналната редакция на Кармен и др. На концертния подиум Наталия Афеян е известна с музиката на XX век, като на немалко произведения е първи изпълнител в България (Лунният Пиеро от Шъонберг, вокално-инструментални цикли от Стравински, песни от Лучиано Берио и многобройни произведения от млади български композитори). Тя често изпълнява и вокално-симфонични творби (Реквием от Верди, Месия от Хендел, Песни за мъртвите деца и Песен за земята от Малер). В Австралия започва академичната си кариера като преподавател по пеене и актьорско майсторство в Мелбърнския университет и Университет Монаш. Завръща се в България през 2008 г., когато започва да преподава в НБУ, където защитава и докторската си дисертация. Има публикации в различни сборници и периодични издания.

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg