Дека требе. Разкази

"Читателю, в тази книга са събрани малко малки разкази - за един малък свят на запад от рая, в най-левия ъгъл на картата ни. Дивият български запад не е посока на света, а светоглед. Това е свят затворен и дивен; той чуждото не ще, но своето си не дава. Безграничен е, щото отвсякъде със себе си граничи. И е чародеен, понеже веднага те омагьосва. Там хората живеят в невероятна реалност. Момите напролет са препълнени с копнеж, но вече не носят менци с вода неначената от Бабин Йонин Кладенец. Повечето от тях вече са наченати и не са моми, дека требе; но иначе са си моми. Момците пък отдавна вече не грабят китки и не напиват води. Жените още поддържат огъня жив; те го претат в пепелта вечер, а сутрин го разгарят. Живият огън не гасне, той гори във всеки от нас навсякъде по света. Мъжете понякога гонят ламята, но най-често си допиват в хоремага и никога не излизат сухи оттам. Най-голямото събитие, в което са участвали, е масов бой. Това обаче е било отдавна и вече няма да се случи, щото сега народът е силно обезлюдял, а за масов бой си трябват маса хора.

И накрая, но не като за последно: може и да няма вече в дивия ни запад маса хора, обаче има маси. Пълни. И чаши. Празни. Които веднага се пълнят.

Щото дивият запад друго празно, освен глави, не търпи."
Писа роука Стефана Сретника

Сретен
Перла
Пътят за Оряхово
Черги
Голям и черен чадър
Заклан петел
Запъртък
Мост
Мъгла
Бивол в локва
Козаяк
Коневръз
Многоточие
Гнездо на чучулига
Кеклици
Разярена мисъл
От Молей до Блажуй
Печка с карачка
Хоремаг
Универмаг
Нармаг
Див патор
Вземане-даване
Дека требе
Свирки
Ослен Криводол