„Изпод перото на Атанас Наковски излязоха редица романи, посветени на образа на големия град, разглеждан като живо същество, като сложен организъм. В такъв аспект творецът доказва, че е майстор на така наречената градска проза - един от най-трудните жанрове в областта на отечественият роман. След Иван Вазов и Георги Стаматов примерно ние нямаме много образци на проза, която сюжетира и повествува тематиката на големия град. Нашият автор продължава добрата традиция на българските критически реалисти, които не се интересуват само от индивидуалната духовна, характерологическа, ролева, мотивационна и т.н. специфика на ... |
|
"Жан-Франсоа Шамполион бе дешифрирал тайната на египетските йероглифи. Франция бе получила от Египет символичен подарък - египетски обелиск от храма Луксор на възраст от преди 3000 години, за украса на площад "Конкорд", а Густав Айфел бе извисил кула на височина от 300 метра в центъра на Париж, надвишаваща по своето величие Хеопсовата пирамида. На това място можеха да се почувстват най-добре енергийните вибрации на вечния като египетските пирамиди Париж, които звучаха подобно на ноти от една нескончаема симфония за величието на човешкия дух! - Много съм щастлив, мамо! - усмихна се Краси - Благодаря ти, че ... |
|
Емилия Скарлатова е завършила българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и византийска-новогръцка култура в Атинския университет. Тя е дългогодишен редактор в БНТ с над 550 предавания в областта на образованието, литературата, изкуството, културата, религията. Нейна е идеята и инициативата за създаването на поредиците "Българско изобразително изкуство" и "Българска скулптура" с проф. Атанас Божков, филмът "Погановската икона" е носител на "Златна антена" за 1980 г. Автор е на много телевизионни филми, сред които "Сафо", "Демостен"/награден през ... |
|
Аз знам от мъртвите това, че корените продължават не долу в черната трева, а някъде, където хлябът в душата тръгва да расте - та пак да се превърне в жито, по него сянка на дете от слънце плитки да заплита... ... |
|
В романа "Другата галактика" Атанас Наковски поставя много сериозен и непреходно актуален проблем: да оцелееш не просто като житейска единица, като средностатистически поданик, а като личност, която, въпреки всичко, е вярна на себе си и е способна да се извиси над гмежта от задъхани амбиции за материално (и политическо) обезпечаване. И с постигнатото писателят ни убеждава, че все още има творци, които поддържат вярата ни, че изкуството е поле на честта. В тома е включен и романа "Зловеща вселена". ... |
|
Тази книга на Атанас Наковски носи белезите на откровена, на места безпощадна, житейска и творческа равносметка. Авторът разкрива пълнокръвна картина на своето време, показва ни собственото си израстване като творец, разказва за общуването си с едни от най-известните български писатели. И всичко това на фона на историческите и обществени промени. "Всеки от героите е неповторим, а това всъщност е белегът на истинското изкуство - правото на личен знак, на дамга, на собственост. Образи без личен знак са произведения на занаятчии." Антон Дончев ... |
|
"Всеки от героите на Атанас Наковски е неповторим, а това всъщност е белегът на истинското изкуство - правото на личен знак, на дамга, на собственост. Образи без личен знак са произведения на занаятчии." Антон Дончев "Прозата на Наковски е немислима без стръвно потапяне в страстите на делника - там, където кипи от напрежение в човешките отношения, където подлост и чест се размиват всеки час. И в този смисъл закономерно е, с оглед на тая нагласа у писателя, да го срещнем като автор на възлови книги за литературата ни."Здравко Чолаков ... |