store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Ще се видим там горе - Пие...
Начало   Книги    ...    ...    Съвременни рома...  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Ще се видим там горе


Пиер Льометр

Стандартна цена 20.00 лв.
Вземи с отстъпка -20% до 16-02-2020г.
Цена:  16.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Четвъртък 30-01-2020 г. или
Петък 31-01-2020 г.
Продукт#162218
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена22-06-2015 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници664
Размери13.00 / 20.10 / 3.90 cm
Тегло0.503 kg
EAN9786191505883
ISBN9786191505883
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
500 000 продадени екземпляра. Награда "Гонкур" 2013 г.

Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри".
Трима герои след края на Първата световна война: Едуар Перикур, талантлив художник и син на богат баща, който го отхвърля заради неговата хомосексуалност, Албер Маяр, параноичен скромен счетоводител, способен на голямо приятелство, и лейтенант Анри Д'Олне Прадел, кариерист, способен на убийство, каквото и извършва, за да постигне целите си. След примирието едва оживелият Албер и тежко раненият Едуар с мъка свързват двата края в Париж. За да оцелеят, те организират гениална измама - продават несъществуващи проекти за паметници на всички, които искат да почетат паметта на загиналите във войната. Прадел пък, за да забогатее и направи ремонт на наследственото си имение, се възползва от държавните поръчки, за да пренася разпръснатите по полето мощи на войниците в държавни гробища, като при случай пълни ковчезите с пръст и дори с костите на германски войници. Съдбите на тримата се преплитат, а покрай тях се появяват образите на сестрата и бащата на Едуар, на чаровното момиченце Луиз, на любимата на Албер...

Този роман не е криминале, не е хорър трилър, този роман е истинско произведение на високата литература, което Ви завладява с антивоенния си плам, със социалната си критика, но и с оригиналния си език, със сдържания хумор - и с уникалната способност на автора да Ви държи в напрежение като в най-напрегнатите си сюжети.
"Това не е поредният роман за Голямата война, а текст за меркантилното следвоенно време, в което се смесват една необикновена романтична история с далеч не блестящата реалност."

"Разтърсващ, завладяващ роман за най-доброто и най-лошото в човешката природа."

"Най-добрият роман на годината. Роман, който дълго ще помните."

През 2013 г. романът "Ще се видим там горе" получава наградата "Гонкур", както и Наградата за предпочитания от книжарите роман, Наградата за най-добрия френски роман за годината от сп. "Лир", Наградата на "Франс Телевизион", италианската литературна награда "Рафаело Бриньети", плюс още няколко награди, общо девет.

Пиер Льометр (1951 г.) е френски писател и сценарист, известен с криминалните си бестселъри и социални трилъри, които се радват на впечатляващ читателски интерес. Произведенията му са преведени на 30 езика. За свои учители смята писатели като Брет Ийстън Елис и Джеймс Елрой. През 2013 г. е удостоен с най-престижното френско литературно отличие "Гонкур" за 'Ще се видим там горе" и заема първото място в категорията "френски роман" от класацията на сп. "Лир".
Трилърът "Алекс", част от трилогията "Верховен", получава наградата на Британската асоциация на криминалните автори.

Историята продължава в книгата "Цветовете на пожара".
"Тези, които мислеха, че войната ще свърши скоро, отдавна бяха мъртви. По причина на самата война. Затова през октомври Албер прие доста скептично слуховете за примирие. Не им повярва повече, отколкото на пропагандата от началото на военните действия, според която куршумите на швабите са толкова меки, че ще се размажат като презрели круши върху униформите и ще накарат френските полкове да вият от смях. За четири години Албер беше видял сума ти войници, застигнати от немски куршум и умрели от смях.

Даваше си сметка, че отказът му да повярва в предстоящо примирие се дължи на суеверие – колкото повече се надяваме да настъпи мир, толкова по-малко вярваме в новините, които го възвестяват. Това е начинът ни да предотвратим злата участ. Само дето от ден на ден въпросните информации все повече се множаха, прииждаха на талази и вече всички взеха да разправят, че войната скоро наистина ще свърши. Държаха се дори речи, направо не е за вярване, относно необходимостта да се демобилизират най-старите войници, които от години влачеха крак по фронта. Когато примирието най-после се превърна в разумна перспектива, надеждата да се измъкнат живи започна да обсебва и заклетите песимисти. В резултат на което въпросът с евентуалната офанзива престана да въодушевява когото и да било. Разправяха, че 163 пехотна дивизия ще се опита да премине от другата страна на река Мьоза. Някои още говореха за боеве с неприятеля, но глобално погледнато, отдолу, откъм Албер и другарите му, след победата на съюзниците във Фландрия, освобождаването на Лил, разгрома на австрийците и капитулацията на турците, настроението сред войниците бе далеч не толкова френетично, колкото сред офицерите. Успехът на италианската офанзива, англичаните в Турне, американците в Шатийон... ясно бе кой държи козовете. Така че почти всички взеха да броят часовете и скоро се установи много ясна разделителна линия между тези, които като Албер охотно биха изчакали края на войната, като спокойно седят до раниците си, пушат и пишат писма, и другите, които горяха от нетърпение да се възползват от последните дни и още малко да се побият с швабите.

Точно тази демаркационна линия всъщност разделяше офицерите от всички останали хора. Нищо ново, казваше си Албер. Началниците искат да завоюват колкото се може повече територия, за да участват в преговорите от позиция на силата. Още малко и ще ви рекат, че да напреднеш още трийсет метра може наистина да реши изхода от конфликта и че да умреш днес е още по-полезно, отколкото да си умрял вчера. Към тази категория принадлежеше лейтенант Д'Олне-Прадел. Когато говореха за него, всички пропускаха малкото име, частицата, "Олне"-то и тирето и казваха само "Прадел" – знаеха, че това го вбесява. С което нищо не рискуваха, тъй като за него бе въпрос на чест да не показва гнева си. Класов рефлекс. Албер не го обичаше. Може би защото беше красив. Висок, строен, елегантен, с гъста, къдрава, тъмнокестенява коса, прав нос, възхитително очертани фини устни. И тъмносини очи. Според Албер имаше гадна мутра. Освен това винаги бе ядосан. Нетърпелив тип, който никога не караше със средна скорост – или ускоряваше, или удряше спирачка. Между двете – нищо. Вървеше с едното рамо напред, сякаш искаше да отмести някоя мебел, и сядаше рязко – такъв му беше нормалният ритъм. Странна бе тази смесица – с аристократичния си вид Прадел изглеждаше едновременно ужасно цивилизован и изначално брутален. Малко като войната. Може би затова се чувстваше така добре в нея. А и един широкоплещест такъв, гребане сигурно или тенис.

Албер не харесваше и космите му. Черни косми навсякъде, дори по пръстите, с кичури, които излизаха над яката изпод адамовата ябълка. В мирно време сигурно се бръснеше няколко пъти на ден, за да има приличен вид. Положително имаше жени, на които действаха всички тези космалаци, тази негова мъжкарска, дива, смътно испанска страна. Дори Сесил... Така де, дори без да говорим за Сесил, Албер не можеше да го понася този лейтенант Прадел. И главно, нямаше му доверие. Защото лейтенантът обичаше да напада. Да щурмува, да атакува, да завоюва, истински му харесваше. И наистина, от известно време не беше толкова напет, колкото обикновено. Очевидно перспективата за примирието му понижаваше самочувствието, пресичаше патриотичния му порив. Убиваше го мисълта за края на войната нашия лейтенант Прадел.

Може би затова проявяваше обезпокоително нетърпение. Липсата на въодушевление сред войниците много му тежеше. Когато обикаляше окопите и се обръщаше към хората си, влагайки всичкия ентусиазъм, на който бе способен, колкото и да обясняваше как ще смажат окончателно врага, получаваше в отговор почти само неубедително ръмжене, войниците предпазливо кимаха, свеждайки глави към обущата си. Не беше само мисълта, че може да умрат, мисълта бе, че може да умрат сега. Да умреш последен, казваше си Албер, е все едно да умреш пръв, няма нищо по-тъпо. А точно това щеше да се случи.

Докато досега, в очакване на примирието, доста спокойно си бяха прекарвали дните, изведнъж всичко се сговни. Отгоре дойде заповед, с която им се нареждаше да следят съвсем отблизо какво правят швабите. А не беше необходимо да си генерал, за да схванеш, че правят същото като французите – чакат да настъпи краят. Все тая, трябваше да отидат и да видят. От този момент нататък никой не успя да възстанови с точност развитието на събитията. За изпълнението на въпросната разузнавателна мисия лейтенант Прадел избра Луи Терийо и Гастон Гризоние, трудно е да се каже защо, един млад и един стар, може би като сплав от сила и опитност. Във всеки случай, ненужни качества, защото и двамата надживяха назначението си с по-малко от половин час. По принцип не трябваше да се изнасят много напред. Трябваше да вървят по права линия на североизток, след двеста метра да щракнат няколко пъти с клещите, после да пропълзят до втория ред бодлива тел, да хвърлят един поглед и да се върнат, като кажат, че всичко е наред, тъй като беше сигурно, че няма нищо за гледане.

Впрочем близостта на врага не вдъхваше особено безпокойство на двамата войници. Като се има предвид статуквото от последните дни, швабите щяха да ги оставят да си гледат и да се върнат обратно, щеше да им е малко нещо като развлечение. С тази разлика, че в момента когато се придвижваха напред колкото се може по-превити, двамата наблюдатели бяха отстреляни като зайци. Изстрели три, после дълбока тишина. За врага въпросът бе решен. Опитаха се да ги видят, но тъй като бяха тръгнали на север, не можаха да установят къде точно са паднали. Дъхът им секна на войниците около Албер. После се чуха викове. Гадняри. Швабите винаги са такива, мръсна пасмина! Варвари и т.н. На всичкото отгоре един млад и един стар! Това нищо не променяше, но в съзнанието на всички швабите не се бяха задоволили да убият двама френски войници, а бяха унищожили заедно с тях две емблеми. Накратко, обзе ги истинска ярост. В следващите минути с бързина, на която никой не ги смяташе за способни, артилеристите от ариергарда обсипаха германските линии със 75-милиметрови снаряди, да се чудиш откъде имаха информация за случилото се. Последва верижна реакция.

Германците отвърнаха. Откъм французите не беше необходимо много време, за да се съберат всички. Щяха да им видят сметката на тези шибаняци. Беше 2 ноември 1918 година. Още не знаеха, но до края на войната оставаха по-малко от десет дни. И да атакуват на Задушница на всичкото отгоре. Може и да не си суеверен, ама... И ето ни пак в пълно бойно снаряжение, мислеше Албер, готови да се катерим по ешафодите (така наричаха стълбите, които използваха, за да излязат от траншеите, ама пък и една видимост имаха!) и да се юрнем с рогата напред към вражеските линии. Подредени в индийска нишка, изпънати като струни, момчетата с мъка преглъщаха слюнката си. Албер беше на трета позиция, след Бери и младия Перикур, който се обърна, сякаш за да провери дали всички са там. Погледите им се срещнаха, Перикур му се усмихна, усмивка на дете, което се готви да направи някоя пакост. Албер на свой ред се опита да се усмихне, но не успя. Перикур се върна на мястото си. Чакаха заповед за нападение, възбудата им бе почти осезаема. Скандализирани от поведението на швабите, френските войници се бяха съсредоточили върху яростта си. Над тях снарядите браздяха небето в двете посоки и разтърсваха земята чак в червата ѝ. Албер погледна през рамото на Бери. Лейтенант Прадел оглеждаше с бинокъл вражеските линии. Албер се върна на мястото си в редицата. Ако не беше толкова шумно, можеше да размисли по въпроса, който го тревожеше, но пронизителното свистене, прекъсвано от взривове, го разтреперваше от главата до петите. Иди се съсредоточавай при тези условия.

За момента момчетата очакваха заповедта за нападение. Така че се представя добра възможност да понаблюдаваме Албер.
Албер Маяр. Слабичко момче, дискретно, с леко лимфатичен темперамент. Говореше малко, добре се разбираше с цифрите. Преди войната беше касиер в един клон на Банката на Парижкия съюз. Работата не му харесваше много, вършеше я заради майка си. Госпожа Маяр имаше само един син и обожаваше началниците. И значи, разбира се, Албер, шеф на банка, можете да си представите, госпожата веднага се въодушеви, убедена, че "с неговата интелигентност" бързо-бързо ще се издигне до върха. Този прекомерен вкус към административната власт ѝ идваше от баща ѝ, помощник на един заместник-началник отдел в Министерството на пощите, който приемаше йерархията в своето ведомство като метафора на Вселената. Госпожа Маяр обичаше всички началници без изключение. Не се вглеждаше нито в качествата, нито в произхода им. Имаше снимки на Клемансо, Мора, Поанкаре, на Жорес, Жофр, Бриан... Откакто бе изгубила съпруга си, който командваше взвод от униформени музейни надзиратели в Лувъра, великите мъже ѝ доставяха нечувани усещания. Албер не беше много навит да работи в банката, но не влезе в спор с майка си, в нейния случай това си оставаше най-добрата тактика. Обаче бе започнал да крои планове. Смяташе да замине, в главата му се въртяха някакви, вярно, доста смътни мисли за Тонкин. Със сигурност не искаше да бъде счетоводител, искаше да прави нещо друго. Но Албер не беше от бързите, за всичко му трябваше време. А и много скоро се бяха появили Сесил и страстната любов към Сесил, очите на Сесил, устата на Сесил, усмивката на Сесил и после, естествено, гърдите на Сесил, задникът на Сесил, как искате да мисли за нещо друго."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
За да оцените книгата "Ще се видим там горе", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Детска игра - Даниел Стийл - книга

Детска игра


Даниел Стийл

Бард
Цена:  15.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Децата са нашите учители! Какво да правим, когато децата не отговарят на очакванията ни? В този завладяващ роман Даниел Стийл ни показва как се променят семействата и как животът им се разгръща по неподозиран начин... Кейт Морган е партньор в правна фирма и се гордее много с трите си пораснали деца. Тамара, Антъни и Клер са учили в престижни училища, работят в реномирани фирми. Рано останала самотна майка, Кейт е управлявала с желязна ръка и семейството, и кариерата си, и чувствата си. Но нито веднъж не се е запитала доколко познава децата си и техните мечти. Предстои ѝ да разбере. Понякога децата ни правят ...
Живот в скалите - Мария Лалева - книга

Живот в скалите


Мария Лалева

Книгомания
Цени от:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от ...
Задругата - Добри Божилов - книга

Задругата


Добри Божилов

Лексикон
Цена:  19.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати... Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул. Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока, и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове. Но някои други са успели... От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи, превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, ...
Чернобилска молитва - Светлана Алексиевич - книга

Чернобилска молитва


Светлана Алексиевич

Парадокс
Цена:  18.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата е вдъхновила създаването на популярния сериал "Чернобил", излъчван по HBO. ... Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейното "многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време". Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха - чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове. Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на ...
Произход - Дан Браун - книга

Произход


Дан Браун

Бард
Цена:  22.45 лв.
Стандартна цена 24.95 лв.
Вземи сега с отстъпка -10%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
18% Сиво. Специално издание - Захари Карабашлиев - книга

18% Сиво. Специално издание


Захари Карабашлиев

Сиела
Цена:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Още: Отпаднала сцена, фрагменти. ... Романът "18% сиво" на Захари Карабашлиев е високо награждаван от читателите. Той е сред малкото книги от български автори, класирани в първите 100 романа на инициативата "Голямото четене" - в ново, ексклузивно издание. За пръв път можете да прочетете сцена, впоследствие отпаднала от финалната версия на романа, както и директен препис, почти без редакторска намеса, на бележките, водени от Захари Карабашлиев по пътя му към сърцето и душата на главния герой Зак. И може би най-дългоочакваната новина от всички - прочетете откъс от следващия роман на автора - " ...
Физика на тъгата - Георги Господинов - книга

Физика на тъгата


Георги Господинов

Жанет - 45
Цени от:  16.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Осмо издание. Илюстрации: Теодор Ушев. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70-те и 80-те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – ...
Моето семейство и други животни - Джералд Даръл - книга

Моето семейство и други животни


Джералд Даръл

Колибри
Цена:  12.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва крайно ...
Старогръцки легенди и митове - Николай A. Кун - книга

Старогръцки легенди и митове


Николай A. Кун

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание ...
Господинът - Е. Л. Джеймс - книга

Господинът


Е. Л. Джеймс

Бард
Цена:  19.99 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Потопете се в една страстна любовна история... ... "Господинът" е вълнуващият нов роман на Е. Л. Джеймс, авторка на феноменалната бестселър трилогия "Петдесет нюанса". Лондон, 2019 г. Животът на Максим Тревелян е лек. Той е красив аристократ, богат, никога не е работил и рядко спи сам. Всичко това се променя, когато той внезапно наследява семейната титла, богатство и имения - както и всички отговорности. Максим не е подготвен за тази роля. Най-голямото предизвикателство обаче е да се пребори с тайнствена млада жена, наскоро пристигнала в Англия, която притежава единствено опасно и проблемно ...
Жажда - Захари Карабашлиев - книга

Жажда


Захари Карабашлиев

Сиела
Цена:  11.20 лв.
Стандартна цена 14.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия нихилизъм на младежа. Но това, което започва като почти банално говорене, колкото да мине времето, постепенно се разгръща в разказ за оцеляване и победа, за спасителния пояс на любовта и за победата на красотата над ...
Завист - Венета Райкова - книга

Завист


Венета Райкова

Ентусиаст
Цена:  17.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Завист" е шестият роман на Венета Райкова. ... Прокълнато село. Отмъстителен враг. Смъртоносен удар. Завист, която разяжда сърцата. И една невъзможна любов. Никой не може да избяга от съдбата си. След повече от двайсет години богатият бизнесмен Самуил се връща в родното си село. В двора на църквата той спасява живота на Вяра - дъщерята на смъртния враг на баща му. Привличането между двамата е мигновено. Отношенията им обаче трябва да преодолеят свирепа вражда, трупани през годините семейни проблеми и стремежа на бизнесмена към бляскавия живот на богатите и известните. Поредица от странни нещастни случаи и ...

Ще се видим там горе


Пиер Льометр

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Стандартна цена 20.00 лв.
Вземи с отстъпка -20% до 16-02-2020г.
Цена:  16.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Четвъртък 30-01-2020 г. или
Петък 31-01-2020 г.
Продукт#162218
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена22-06-2015 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници664
Размери13.00 / 20.10 / 3.90 cm
Тегло0.503 kg
EAN9786191505883
ISBN9786191505883
Описание
500 000 продадени екземпляра. Награда "Гонкур" 2013 г.

Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри".
Трима герои след края на Първата световна война: Едуар Перикур, талантлив художник и син на богат баща, който го отхвърля заради неговата хомосексуалност, Албер Маяр, параноичен скромен счетоводител, способен на голямо приятелство, и лейтенант Анри Д'Олне Прадел, кариерист, способен на убийство, каквото и извършва, за да постигне целите си. След примирието едва оживелият Албер и тежко раненият Едуар с мъка свързват двата края в Париж. За да оцелеят, те организират гениална измама - продават несъществуващи проекти за паметници на всички, които искат да почетат паметта на загиналите във войната. Прадел пък, за да забогатее и направи ремонт на наследственото си имение, се възползва от държавните поръчки, за да пренася разпръснатите по полето мощи на войниците в държавни гробища, като при случай пълни ковчезите с пръст и дори с костите на германски войници. Съдбите на тримата се преплитат, а покрай тях се появяват образите на сестрата и бащата на Едуар, на чаровното момиченце Луиз, на любимата на Албер...

Този роман не е криминале, не е хорър трилър, този роман е истинско произведение на високата литература, което Ви завладява с антивоенния си плам, със социалната си критика, но и с оригиналния си език, със сдържания хумор - и с уникалната способност на автора да Ви държи в напрежение като в най-напрегнатите си сюжети.
"Това не е поредният роман за Голямата война, а текст за меркантилното следвоенно време, в което се смесват една необикновена романтична история с далеч не блестящата реалност."

"Разтърсващ, завладяващ роман за най-доброто и най-лошото в човешката природа."

"Най-добрият роман на годината. Роман, който дълго ще помните."

През 2013 г. романът "Ще се видим там горе" получава наградата "Гонкур", както и Наградата за предпочитания от книжарите роман, Наградата за най-добрия френски роман за годината от сп. "Лир", Наградата на "Франс Телевизион", италианската литературна награда "Рафаело Бриньети", плюс още няколко награди, общо девет.

Пиер Льометр (1951 г.) е френски писател и сценарист, известен с криминалните си бестселъри и социални трилъри, които се радват на впечатляващ читателски интерес. Произведенията му са преведени на 30 езика. За свои учители смята писатели като Брет Ийстън Елис и Джеймс Елрой. През 2013 г. е удостоен с най-престижното френско литературно отличие "Гонкур" за 'Ще се видим там горе" и заема първото място в категорията "френски роман" от класацията на сп. "Лир".
Трилърът "Алекс", част от трилогията "Верховен", получава наградата на Британската асоциация на криминалните автори.

Историята продължава в книгата "Цветовете на пожара".
Откъс от книгата
"Тези, които мислеха, че войната ще свърши скоро, отдавна бяха мъртви. По причина на самата война. Затова през октомври Албер прие доста скептично слуховете за примирие. Не им повярва повече, отколкото на пропагандата от началото на военните действия, според която куршумите на швабите са толкова меки, че ще се размажат като презрели круши върху униформите и ще накарат френските полкове да вият от смях. За четири години Албер беше видял сума ти войници, застигнати от немски куршум и умрели от смях.

Даваше си сметка, че отказът му да повярва в предстоящо примирие се дължи на суеверие – колкото повече се надяваме да настъпи мир, толкова по-малко вярваме в новините, които го възвестяват. Това е начинът ни да предотвратим злата участ. Само дето от ден на ден въпросните информации все повече се множаха, прииждаха на талази и вече всички взеха да разправят, че войната скоро наистина ще свърши. Държаха се дори речи, направо не е за вярване, относно необходимостта да се демобилизират най-старите войници, които от години влачеха крак по фронта. Когато примирието най-после се превърна в разумна перспектива, надеждата да се измъкнат живи започна да обсебва и заклетите песимисти. В резултат на което въпросът с евентуалната офанзива престана да въодушевява когото и да било. Разправяха, че 163 пехотна дивизия ще се опита да премине от другата страна на река Мьоза. Някои още говореха за боеве с неприятеля, но глобално погледнато, отдолу, откъм Албер и другарите му, след победата на съюзниците във Фландрия, освобождаването на Лил, разгрома на австрийците и капитулацията на турците, настроението сред войниците бе далеч не толкова френетично, колкото сред офицерите. Успехът на италианската офанзива, англичаните в Турне, американците в Шатийон... ясно бе кой държи козовете. Така че почти всички взеха да броят часовете и скоро се установи много ясна разделителна линия между тези, които като Албер охотно биха изчакали края на войната, като спокойно седят до раниците си, пушат и пишат писма, и другите, които горяха от нетърпение да се възползват от последните дни и още малко да се побият с швабите.

Точно тази демаркационна линия всъщност разделяше офицерите от всички останали хора. Нищо ново, казваше си Албер. Началниците искат да завоюват колкото се може повече територия, за да участват в преговорите от позиция на силата. Още малко и ще ви рекат, че да напреднеш още трийсет метра може наистина да реши изхода от конфликта и че да умреш днес е още по-полезно, отколкото да си умрял вчера. Към тази категория принадлежеше лейтенант Д'Олне-Прадел. Когато говореха за него, всички пропускаха малкото име, частицата, "Олне"-то и тирето и казваха само "Прадел" – знаеха, че това го вбесява. С което нищо не рискуваха, тъй като за него бе въпрос на чест да не показва гнева си. Класов рефлекс. Албер не го обичаше. Може би защото беше красив. Висок, строен, елегантен, с гъста, къдрава, тъмнокестенява коса, прав нос, възхитително очертани фини устни. И тъмносини очи. Според Албер имаше гадна мутра. Освен това винаги бе ядосан. Нетърпелив тип, който никога не караше със средна скорост – или ускоряваше, или удряше спирачка. Между двете – нищо. Вървеше с едното рамо напред, сякаш искаше да отмести някоя мебел, и сядаше рязко – такъв му беше нормалният ритъм. Странна бе тази смесица – с аристократичния си вид Прадел изглеждаше едновременно ужасно цивилизован и изначално брутален. Малко като войната. Може би затова се чувстваше така добре в нея. А и един широкоплещест такъв, гребане сигурно или тенис.

Албер не харесваше и космите му. Черни косми навсякъде, дори по пръстите, с кичури, които излизаха над яката изпод адамовата ябълка. В мирно време сигурно се бръснеше няколко пъти на ден, за да има приличен вид. Положително имаше жени, на които действаха всички тези космалаци, тази негова мъжкарска, дива, смътно испанска страна. Дори Сесил... Така де, дори без да говорим за Сесил, Албер не можеше да го понася този лейтенант Прадел. И главно, нямаше му доверие. Защото лейтенантът обичаше да напада. Да щурмува, да атакува, да завоюва, истински му харесваше. И наистина, от известно време не беше толкова напет, колкото обикновено. Очевидно перспективата за примирието му понижаваше самочувствието, пресичаше патриотичния му порив. Убиваше го мисълта за края на войната нашия лейтенант Прадел.

Може би затова проявяваше обезпокоително нетърпение. Липсата на въодушевление сред войниците много му тежеше. Когато обикаляше окопите и се обръщаше към хората си, влагайки всичкия ентусиазъм, на който бе способен, колкото и да обясняваше как ще смажат окончателно врага, получаваше в отговор почти само неубедително ръмжене, войниците предпазливо кимаха, свеждайки глави към обущата си. Не беше само мисълта, че може да умрат, мисълта бе, че може да умрат сега. Да умреш последен, казваше си Албер, е все едно да умреш пръв, няма нищо по-тъпо. А точно това щеше да се случи.

Докато досега, в очакване на примирието, доста спокойно си бяха прекарвали дните, изведнъж всичко се сговни. Отгоре дойде заповед, с която им се нареждаше да следят съвсем отблизо какво правят швабите. А не беше необходимо да си генерал, за да схванеш, че правят същото като французите – чакат да настъпи краят. Все тая, трябваше да отидат и да видят. От този момент нататък никой не успя да възстанови с точност развитието на събитията. За изпълнението на въпросната разузнавателна мисия лейтенант Прадел избра Луи Терийо и Гастон Гризоние, трудно е да се каже защо, един млад и един стар, може би като сплав от сила и опитност. Във всеки случай, ненужни качества, защото и двамата надживяха назначението си с по-малко от половин час. По принцип не трябваше да се изнасят много напред. Трябваше да вървят по права линия на североизток, след двеста метра да щракнат няколко пъти с клещите, после да пропълзят до втория ред бодлива тел, да хвърлят един поглед и да се върнат, като кажат, че всичко е наред, тъй като беше сигурно, че няма нищо за гледане.

Впрочем близостта на врага не вдъхваше особено безпокойство на двамата войници. Като се има предвид статуквото от последните дни, швабите щяха да ги оставят да си гледат и да се върнат обратно, щеше да им е малко нещо като развлечение. С тази разлика, че в момента когато се придвижваха напред колкото се може по-превити, двамата наблюдатели бяха отстреляни като зайци. Изстрели три, после дълбока тишина. За врага въпросът бе решен. Опитаха се да ги видят, но тъй като бяха тръгнали на север, не можаха да установят къде точно са паднали. Дъхът им секна на войниците около Албер. После се чуха викове. Гадняри. Швабите винаги са такива, мръсна пасмина! Варвари и т.н. На всичкото отгоре един млад и един стар! Това нищо не променяше, но в съзнанието на всички швабите не се бяха задоволили да убият двама френски войници, а бяха унищожили заедно с тях две емблеми. Накратко, обзе ги истинска ярост. В следващите минути с бързина, на която никой не ги смяташе за способни, артилеристите от ариергарда обсипаха германските линии със 75-милиметрови снаряди, да се чудиш откъде имаха информация за случилото се. Последва верижна реакция.

Германците отвърнаха. Откъм французите не беше необходимо много време, за да се съберат всички. Щяха да им видят сметката на тези шибаняци. Беше 2 ноември 1918 година. Още не знаеха, но до края на войната оставаха по-малко от десет дни. И да атакуват на Задушница на всичкото отгоре. Може и да не си суеверен, ама... И ето ни пак в пълно бойно снаряжение, мислеше Албер, готови да се катерим по ешафодите (така наричаха стълбите, които използваха, за да излязат от траншеите, ама пък и една видимост имаха!) и да се юрнем с рогата напред към вражеските линии. Подредени в индийска нишка, изпънати като струни, момчетата с мъка преглъщаха слюнката си. Албер беше на трета позиция, след Бери и младия Перикур, който се обърна, сякаш за да провери дали всички са там. Погледите им се срещнаха, Перикур му се усмихна, усмивка на дете, което се готви да направи някоя пакост. Албер на свой ред се опита да се усмихне, но не успя. Перикур се върна на мястото си. Чакаха заповед за нападение, възбудата им бе почти осезаема. Скандализирани от поведението на швабите, френските войници се бяха съсредоточили върху яростта си. Над тях снарядите браздяха небето в двете посоки и разтърсваха земята чак в червата ѝ. Албер погледна през рамото на Бери. Лейтенант Прадел оглеждаше с бинокъл вражеските линии. Албер се върна на мястото си в редицата. Ако не беше толкова шумно, можеше да размисли по въпроса, който го тревожеше, но пронизителното свистене, прекъсвано от взривове, го разтреперваше от главата до петите. Иди се съсредоточавай при тези условия.

За момента момчетата очакваха заповедта за нападение. Така че се представя добра възможност да понаблюдаваме Албер.
Албер Маяр. Слабичко момче, дискретно, с леко лимфатичен темперамент. Говореше малко, добре се разбираше с цифрите. Преди войната беше касиер в един клон на Банката на Парижкия съюз. Работата не му харесваше много, вършеше я заради майка си. Госпожа Маяр имаше само един син и обожаваше началниците. И значи, разбира се, Албер, шеф на банка, можете да си представите, госпожата веднага се въодушеви, убедена, че "с неговата интелигентност" бързо-бързо ще се издигне до върха. Този прекомерен вкус към административната власт ѝ идваше от баща ѝ, помощник на един заместник-началник отдел в Министерството на пощите, който приемаше йерархията в своето ведомство като метафора на Вселената. Госпожа Маяр обичаше всички началници без изключение. Не се вглеждаше нито в качествата, нито в произхода им. Имаше снимки на Клемансо, Мора, Поанкаре, на Жорес, Жофр, Бриан... Откакто бе изгубила съпруга си, който командваше взвод от униформени музейни надзиратели в Лувъра, великите мъже ѝ доставяха нечувани усещания. Албер не беше много навит да работи в банката, но не влезе в спор с майка си, в нейния случай това си оставаше най-добрата тактика. Обаче бе започнал да крои планове. Смяташе да замине, в главата му се въртяха някакви, вярно, доста смътни мисли за Тонкин. Със сигурност не искаше да бъде счетоводител, искаше да прави нещо друго. Но Албер не беше от бързите, за всичко му трябваше време. А и много скоро се бяха появили Сесил и страстната любов към Сесил, очите на Сесил, устата на Сесил, усмивката на Сесил и после, естествено, гърдите на Сесил, задникът на Сесил, как искате да мисли за нещо друго."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от поредицата "Ще се видим там горе"
Цветовете на пожара
Пиер Льометр
Стандартна цена 20.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  16.00 лв.
Книги от поредицата "Съвременна европейска проза"
Мъртва точка
Греъм Нортън
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Цена:  16.00 лв.
Загадките на безумието
Исмаил Кадаре
Стандартна цена 12.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Цена:  9.60 лв.
Годишнина от завършването
Ламия Бегагич
Цена:  14.00 лв.
Ефектът Сюзан
Петер Хьог
Стандартна цена 18.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  14.40 лв.
Историята на изгубеното дете
Елена Феранте
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Хроника на камък
Исмаил Кадаре
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  16.00 лв.
Глад
Джамал Уариаши
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Каин
Жозе Сарамаго
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  16.00 лв.
Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше
Юнас Юнасон
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Аркьой. Илюзорен алманах
Александър Бечанович
Цена:  14.00 лв.
Червеният ангел
Недим Гюрсел
Цена:  18.00 лв.
Тил
Даниел Келман
Стандартна цена 20.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  16.00 лв.
Още книги от поредицата "Съвременна европейска проза"
Други интересни предложения
Цветовете на пожара
Пиер Льометр
Стандартна цена 20.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  16.00 лв.
Чудото в Поскокова Драга
Анте Томич
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  14.00 лв.
Спомените
Давид Фоенкинос
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Неграмотното момиче, което можеше да смята
Юнас Юнасон
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Силна е нощта
Делфин дьо Виган
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Тишина през октомври
Йенс Кристиан Грьондал
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой и друг неприятел)
Юнас Юнасон
Стандартна цена 18.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.40 лв.
Слава
Даниел Келман
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Миниапокалипсис
Виржини Депант
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Ритуали
Сеес Нотебоом
Цена:  12.00 лв.
Назад към "Преводни съвременни романи"
Цветовете на пожара - Пиер Льометр -
Книгата е продължение на "Ще се видим там горе". : Февруари 1927 г. Погребението на банкера ...
Шел Вестьо
Владимир Зарев
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги