Боинг - 747

"Погълнах" книгата за две денонощия и недоспал се запитах, защо ли това повествование ,насечено, буквално "разкадрирано" на 442 фрагмента, е наречено роман.Дали по-скоро авторът не е нацепил външната му форма по посока на мечтата си да напише сценарий за игрален филм...На това по-добре да отговори реакторът Деян Енев, безспорна звезда сред съвременните ни белетристи, но все още планета сред редакторите.Това четиво се приема с интерес и защото запълва все още празната ниша за живота и творчеството на бегълците от постсоциализма./За перипетиите на бегълците от социализма има прекрасна книга от Зоя Цанкова, "Щастлива емигрантска песен няма", а и самите те са издали немалко свои творби./А "младият романист" Виктор Дяков безспорно е успял в осветляването на следващия период на епохата, при това с тънък саркастичен хумор, социологичен не по-малко от този на Иван Хаджийски и психоаналитичен не по-зле от този на Зигмунд Фройд. При това по журналистически наблюдателен и разследващ и по кинаджийски нагледен, та "романът" е почти готова канава на бъдещ сценарий. А може би е роман, защото авторът е романтичен и като персонаж, и в живота, щом от вечерта крие в съседа букети цветя, за да изненада сутринта последната си съпруга... Прочетете го, опознайте го, ще ви обогати с почти енциклопедичния си кръгозор и опит, без да ви се бърка в свободата,един наистина врял в кашата на постсоциалистическата емиграция и твърде успял в бизнеса си на Запад нов български писател, предпочел все пак да живее и твори днес в родината си.