Вилна зона

"Това е един бавен роман, писан четири десетилетия. Не всеки ден, естествено, не става дума за къртовски труд. Ръкописът приличаше повече на домова книга за обитателите на терен, съществуващ в кадастъра и заснет от сателит и хеликоптера на данъчните служби. Връщах се в зоната през десет години по познатите места, като всеки зонален автор; връщах се от любопитство към промените в бита и душевността на стари познати и нови пришълци. Освен смяната на годишните времена, кой знае какви промени не се забелязваха. Духаха разни ветрове, отваряха се барични полета, антициклони и въздушни потоци, обитателите се снишаваха и изчакваха, според инструкциите за оцеляване, всичко да мине и отмине. Вятърът на промените излезе лек зефир, който имаше силата само да развява знамената по мегданите и прането във вилния парцел. Продължават на софрата дебатите за лука в кюфтетата, за питиетата ментета и сръбската музика. Позаглъхна тревожното питане: "Ще ни събарят ли?", от времето на самозадоволяването. Никого не събарят, никого не преследват, никого не бесят. Когато всички са за бесене, никого не бесят, бе казал Стоян Михайловски преди век. И като се размислиш, какво ли остана за събаряне след половинвековната нощ и тъй дълго проточилото се развиделяване?. А ноу-хау в зоната все пак има: ловната дружинка, която идва редовно с мерцедеси и японски джипове, вече я наричат тиймбилдинг."
Георги Мишев

Георги Мишев е български сценарист, писател и редактор. Автор е на близо 30 заглавия, сред които са книгите: "Осъмски разкази", "Адамити", "Добре облечени мъже", "Произведено в провинцията", "Отдалечаване", "Дунав мост", "Патриархат" и др. По негови сценарии са заснети ленти, които днес са в златния фонд на родното кино: "Преброяване на дивите зайци" и "Вилна зона" на режисьора Едуард Захариев, "Дами канят" и "Самодивско хоро" на режисьора Иван Андонов, "Не си отивай", "Момчето си отива", "Селянинът с колелото", "Матриархат" на режисьора Людмил Кирков и др. Носител е на много признания и награди.