Булчинска рокля

Нестандартен психотрилър, над който се рее сянката на Хичкок и Брайън де Палма от автора на "Алекс" и "Ще се видим там горе". Над Софи сякаш тегне неведомо проклятие. От няколко години животът ѝ се е превърнал в кошмар, от който тя неуспешно опитва да се отърси. Всичко започва с на пръв поглед най-безобидна разсеяност, която, обаче, бързо преминава в необяснимо и все по-задълбочаващо се физическо и психическо неразположение. В крайна сметка тя губи работата си и съпруга си, останал инвалид след автомобилна катастрофа, който се самоубива при съмнителни обстоятелства. Идва и най-страшното - отново без да може да си обясни защо и как, Софи се превръща в убийца-рецидивист, издирвана от полицията на цяла Франция. И тя се впуска в отчаяно бягство, докато ненадейно не се появява Франц. Но кой е Франц и каква е тайната на вехтата булчинска рокля, която той пази като зеницата на окото си?
С "Булчинска рокля" Пиер Льометр ни въвлича с безспорно майсторското си перо в перипетиите на нестандартен психотрилър със силен социален привкус, над който се рее сянката на Хичкок и Брайън де Палма.

Пиер Льометр (род. 1951 г.) е френски писател и сценарист, известен с криминалните си бестселъри и социални трилъри, които се радват на впечатляващ читателски интерес. Произведенията му са преведени на 30 езика. За свои учители смята писатели като Брет Ийстън Елис и Джеймс Елрой. През 2013 г. е удостоен с най-престижното френско литературно отличие "Гонкур" за "Ще се видим там горе" и заема първото място в категорията "френски роман" от класацията на списание "Лир".

"Странно, този път ѝ се привижда лицето на доктор Брьове. Доста време не се е сещала за него. Не си го представяше така. Първоначално, по телефона, го възприе като едър, властен мъж, а когато се срещнаха, ѝ се стори някак невзрачен, досущ нотариален писарушка, възхитен от възможността да приема също толкова невзрачни клиенти. До него - библиотека, отрупана с всевъзможни джунджурии. Софи държеше да остане седнала. Заяви го още с влизането - не искам да лягам. Доктор Брьове успокоително размаха ръце - няма проблеми. "Тук никой не ляга", бе уточнил. Софи обясни, доколкото можа. "Бележник", разпореди се накрая лекарят. Софи трябваше да записва всичко, което прави. Било твърде възможно покрай дупките в паметта да си е създала "цял един свят". Всичко трябвало да се тълкува обективно, заяви доктор Брьове. По този начин "ще можете да определите точно какво забравяте, какво губите". И Софи бе започнала да си записва, всичко. Беше го правила около три седмици... До следващия сеанс. Ала дотогава бе изгубила куп неща! Забравила беше бог знае колко срещи и два часа преди да отиде отново при доктор Брьове, бе установила, че е загубила дори бележника. Така и не беше успяла да го открие. Бе обърнала всичко наопаки. И дали точно този ден не беше и попаднала на подаръка за рождения ден на Венсан? Онзи, който така и не бе намерила в момента, когато трябваше да го изненада? Всичко е тъй объркано, животът ѝ е пълен хаос...

Тя налива вода в чашата и допушва цигарата. Петък. Няма училище. Обикновено се грижи за Лео през целия ден в сряда и понякога през уикенда. Води го насам-натам, в зависимост от желанията им и възможностите. Досега двамата са се забавлявали чудесно, ала и често са се карали. Но като за начало всичко е наред. Поне дотогава, докато не започна да изпитва смътно притеснение, прераснало в тревога. В първия момент реши да не му обръща внимание, опита се да го прогони като досадна муха, но то упорито я притискаше. Започна да се отразява и върху отношението ѝ към детето. Отначало нищо тревожно. Просто нещо подмолно, безгласно. Нещо потайно, което засягаше и двамата."
Из книгата