Тилда. Поезия

"Тилда на Мария Куманова съдържа остро сетивна, конвулсивна, едновременно драматична и иронична към себе си поезия. Писана е с горест и носталгия, с осмеляване и усъмняване - и с ясното съзнание, че поетът е сам и гол срещу света, без маска и без броня, всевластен и безсилен медиум, чиято енергия извира от болката - и той просто трябва да е раним, тъй като именно през изстрадването на живота проговаря онова, което е отвъд думите, традициите и човешкия опит. Мария Куманова знае, че от всички времена, които пресичат и разсичат битието, от значение е времето, в което раните се превръщат в белези и в което вътрешният, другият живот просветва изпод наслоената пепел."
Едвин Сугарев

"Тази поезия ми е близка и се разпознавам в нея. Тя е за концертите, пътуванията, влюбванията, разделите, паниката, самотата, убежищата и депресиите на поколението, от което съм част. И което продължава да се чувства неуместно в кожата и в държавата си. Тази поезия е някакъв дълбок и личен опит за нужен поглед назад, необходима равносметка, за да може да се продължи. И да се пише, и да се живее."
Стефан Иванов

Мария Куманова е родена през 1989 г. в София. Бакалавър по визуални изкуства и реклама и магистър по творческо писане от Нов български университет. През 2017 г. печели конкурс за ръкопис на дебютната книга на издателство АРС и Scribens, резултатът от който е първата ѝ книга с поезия Inclavo. Поезия. Част е от творческия колектив зад биографичните музикални книги Аз. Остава и Приказката P.I.F.

Скрибенс-Медийна група
София, 1309
жк Света Троица бл. 145-В вх. В ет. 15 ап. 151
georgi.gavrilov@gmail.com

Отпечатък да мълчи
*** пробвам да се наричам с друго име
Нелинейно
Плерома
Insomnia
Красив сезон
По-трудно ще става да се живее с мен
Светлината е различна
Нося дъжд
*** и зверската умора
*** колко време мина?
*** сезоните сменят се
В моите спомени няма теб
*** тишина слепоочия кръв промеждутъци
Външният свят
*** към мен нежност
Когато бяхме на 16 MEDS беше религия
*** език по небцето от смях
Лято. Кожата мирише на
Луните които
*** и тихо е толкова тихо
Трамваят метроном
Течният метал. Очите в тъмното
*** луната по асфалта светлините
Това е последната есен
Retrograde
Mind over matter
Нещата които исках да ти напиша
Bird 1
Pearl's girl
*** отделям следобеди да изчислявам
You're in the air
Overpowered
*** мисля за устните ни
Този вятър е другият
*** карай пулсирай твори
*** гледал ли си как водата става на въздух
Always airwaves
Позволих му да умре