Романът на Здравка Евтимова Една и съща река разкрива историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее - в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на ... |
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
Блогът, който всички четат тайно, вече в книга. ... Книга, каквато не сте чели досега. Неумолима, рязка, искрена. Непоносимата истина за живота, която ще ви разплаче... от смях. Да наречем нещата с истинските имена - без свян и лицемерна претенция за морал. Книга за опасните игри... Шахматен урок номер 1: Две Царици на шахматната дъска. Пешки, които могат да станат Царици. Много жени на едно място. А толкова малко Царе. Да си обучим нови, предлагам аз. Шахматен урок номер 2: Когато държиш Царица в ръката си, я държиш като най-хубавото нещо, което ти се е случвало, а не я слагаш на G1 и не очакваш да е твоят рицар на ... |
|
Любов! Една само дума, а каква огромна сила крие! Всеки среща любовта, всеки я намира, но истински щастлив е само оня, който успее да я задържи. В тази книга се разказва за изчезващия вид любов, за онази любов, която не може да бъде заменена с друга, за онази любов, която е като магия и всеки нов ден носи радост, носи сила, с която се преодоляват и най-трудните изпитания. "Когато настаниха болния в ристигналата линейка, и Милена тръгна с тях. Така за първи път младата фелдшерка влезе в болницата на близкия град. Възрастен лекар се зае с лечението на пациента и накрая каза: - Браво, момиче, добре си се справила! От ... |
|
"Не свалям ореолите от главите на плеядата известни мъченици и герои от другите центрове на Априлското въстание. Но и сърцето, и съзнанието ми имат право да положат цветята си тъкмо пред делото на един от гениите на това въстание, пред даскал Петър Бонев, най-точния стрелец срещу робството, най-ефикасния майстор на свободата по това време. И за съжаление - най-непознатия." Генчо Стоев "С появата си "Цената на златото" има триумфален успех. Тя е една от най-значимите исторически книги в българската литература." проф. Светлозар Игов ... |
|
"И най-невероятният литературен сюжет бледнее пред събитията, случващи се в реалния живот." Тази книга е отлична илюстрация на това. Разказ за истински събития, звучащи като приключенски роман. Разказ за вълнуващи преживявания, важни въпроси, съдбовни отговори. Здравко Ненов е роден през 1945 г. Автор е на книгите "Сектите и как да ги разпознаваме" и "Един филм, една игра" и "Непознатият Бог". "Още от малък винаги съм искал да съм от "добрите". През годините съм имал различни представи какво означава това. Сега започна да ми просветва, че да си от "добрите& ... |
|
Сняг в косите, смях в очите, искам да те помня аз така... ... "Втора книга. Излязла от печат около осем минути след първата. Нямахте време дори за критика. Някак протече през мен като ручей. А те са така - тръгват и не се знае докъде ще стигнат. Ако сте се спирали до ручей и сте извлекли полза от това посядане, значи имате душа. А аз това и се опитвам да ви дам. Душа край един ручей, наречен живот - ако е чист, ще ви докосна. Ако някъде съм фалшив, затворете ме, сложете вашия яз, не ме пускайте надолу. Надолу ручеят става река. Но само ако е в правата посока. Инак става блато, инак обраства с шавар. В смисъл... не ... |
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |