В завладяващото продължение на "Под небето на Тоскана" и "Красивата Тоскана", Франсис Мейс разказва за сезоните на италианския живот. Минали са 20 години, откакто авторката е купила и реставрирала 200-годишната вила в Тоскана. Тя е успяла да превърне старата къща в красив дом, да създаде чудна градина, да се потопи в италианския начин на живот. Любителка на старините, Франсис е открила порутена къщичка във все още дивия планински район над дома си. Очарована, тя я реставрира, превръщайки я в къща, излязла сякаш от приказките.

Франсис ще ни покаже прелестта на това диво, все още девствено кътче, скрито дълбоко в сърцето на Тоскана, но няма да пропусне да ни запознае и с шедьоврите на изкуството и архитектурата в областта. Ще имаме невероятната привилегия да погледнем света през очите на Франсис: очите на поет, естет, познавач на изкуството, любител на природата, ценител на добрата кухня. Така отново ще се потопим в багрите и ароматите на Италия, ще усетим красотата на малките неща и сладостта на простия живот. Заедно с Франсис ще се излегнем на меката трева през летните нощи, за да броим падащите звезди. Ще преследваме светулки в омаята на топлите италиански вечери. Ще отпиваме ароматно вино под асмата под съпровода на цикадите или ще берем горски плодове и билки по хълмовете на Тоскана. "Carpe diem" ("Улови мига"), това е мотото на Франсис, която ни поднася една броеница от незабравими мигове, всеки от които по-пъстър, ярък и сладостен.

"Преди няколко години, докато се скитахме из Монте Сант'Еджидио и беряхме сладки къпини, погледът ми бе привлечен от руините на някаква постройка на един каменист склон. Тримата с Ед и Киара, наша приятелка, се запрепъвахме през храсталаците и не след дълго се озовахме край полупорутена селска къщурка с каменен покрив, сгушена сред кестени и дъбове. Бяхме обладани от фатално привличане. Каква самотна прелест!

Преди всичко, казахме си, покупката ще е капиталовложение. Нима не трябваше да проявим повече прозорливост? Докато връщахме усамотената къща към живот, двамата с Ед я обикнахме. Притежаваше особен чар, сякаш бе илюстрация в приказката за трите мечки или за Червената шапчица. Нямахме нужда от услугите на проектант - някогашните строители инстинктивно бяха издигнали къщата с лице към изгряващото слънце и с гръб към склона, който зиме осигурява закрила от поривите на планинския вятър - tramontana. Следобед камъкът се напича от косите западни лъчи, които се издължават ли, издължават, докато най-сетне златните им зъбци започнат да браздят двора. Погледна ли през прозореца призори, утрото ми поднася скъп дар - седефена светлина и зелени багри, които се диплят в хиляди отсенки по склоновете. Толкова за инвестицията. Възстановяването на къщата ме обсеби - изпълни ме, облада ме, тормозеше ме - напълно и безусловно. Ед бе може би по-погълнат и от мен. Мястото няма цена. Не бих могла да го продам, така както не бих могла да пусна първородното си дете в кошче сред тръстиката.

За мен къщите таят дълбока загадъчност, особено ако са архитектурни бижута с неподправена самобитност. Нима на такова място би могло да се случи нещо лошо? Привличат ме класическите, автентични местни типове жилища, каквито са бунгалата, леките летни постройки, през които вятърът преминава свободно, старите южняшки имения, та дори тухлените къщи с автомобилен навес от петдесетте, стопанствата тип "ранчо" от седемдесетте и еднотипните жилища, с които бяха застроени мегапредградията по времето на големия бум. Малките едноетажни къщи ми напомнят за гостувания у приятели в детството. Две спални, баня, всекидневна, кът за хранене и кухня - спретнати и нови-новенички. Как само се възхищавах на задружността на обитателите им, на блесналите им светли подове, на панорамния прозорец с изглед към къщи двойници, домове на други сплотени семейства, тъй различни от моето, от вечно наострените ми за кавга родители, разположили се край огнището в "младоженската хижа", както я наричаше майка ми. Дори пустите къщи притежават силово поле, потенциален заряд за всичко онова, което може да се случи между четирите им стени.

Когато съзрях планинската къщурка, почувствах кълбо разтопена енергия. Надявах се, че струи от духа на смирените монаси францисканци, които през тринадесети век са бродили из тези хълмове в блажено мълчание. Някои от тях се установили тук. Обитавали скални килии или собственоръчно построени землянки от тръстика и камък. Фъншуй е нещо непознато в Тоскана, но принципите му сигурно са универсални. Малката ни каменна хижа черпи сила от среднощните крамоли на пет вида сови, от мократа симфония на зимните порои, от щурмуващите стада диви свине, от старата кестенова гора, от крясъците на фазаните, от бликващите ненадейно извори и римските пътища, увенчаващи челото на планината."
Из книгата