Прогонените гении на България

"Прогонените гении на България" е книга на известния журналист Венелин Митев, в която той сладкодумно разказва за знаменити наши сънародници, станали световноизвестни, след като са напуснали родината. Авторът вплита в разказа си малко известни факти, както и подробности от личния им живот. Сред героите на книгата са Пиер дьо Ронсар, Асен Йорданов, Борис Христов, Боян Райнов, Елена Николай, Васко Абаджиев, Джон Атанасов, Силви Вартан, Румен Антонов, Самуил Рефетов, Шефкет Чападжиев, Юл Браун и др. По пътя към успеха те никога не се предават, но и не забравят, че са българи, което изтъкват винаги.

"Прогонените гении на България" на Венелин Митев не е само книга с истории за българи, които разнасят духа на страната си по света. Това е биография на таланта, който не може да бъде пречупен от системата, не се побира в клишета и схеми. Тя говори за любовта, която е по-силна от омразата; за болката от принудата да се разделиш с мястото, на което принадлежиш. Историите са носталгични, без да са сантиментални. Създават усещането за един особен кръговрат. В тях времето и талантът си партнират, понякога отричат, за да се срещнат."
Георги Тошев

Венелин Митев е автор и на книгите "Големите любови на български поети и писатели", "Големите любови на български артисти, музиканти и художници" и "Големите любови на български царе, министри и авантюристи", които се превърнаха в бестселъри.

"Не щеш ли, в Париж тогава функционирало първото училище за авиатори под шефството на прочутия Блерио. Момчето било прието като слушател заради ниска възраст. Там попаднало всред българските млади офицери, зачислени редовно на обучение, и не се отделило от тях. Допринесъл в този смисъл характерът му - рядко общителен, палаво весел". Замисляли ли сте се какво кара едно момче да стане летец? Не, не е достатъчна само дързост, нито само копнеж по висините. То трябва да бъде и поне мъничко фанатик. Само такива остават в авиацията. Представете си как трябва да обичаш небето, така че и след катастрофа, а катастрофи е имало и ще ги има, докато съществува авиацията, след като си погребал другаря си, пак да се качиш в кабината. Всички, които са учили, служили, летели с Асен Йорданов, са единодушни: той е роден летец! Още 16-годишен, пред очите му, по време на демонстрация пред бъдещите възпитаници на школата на Блерио загива един от най-опитните пилоти. Асен присъства и когато Симеон Петров се издига в небето край Париж на височина 1400 m., а двигателят на аероплана му внезапно престава да работи. Пилотът обаче не губи присъствие на духа, започва да спуска машината спираловидно, пикирайки, и успява благополучно да се приземи. Симеон Петров става първият в света летец, който съумява да кацне със спрял двигател! (Ето и виц за подобен случай. Летял един самолет и внезапно изгаснали и двата му двигателя. Пилотът се изплашил и се обадил на кулата: "Ало, кулата, изгаснаха ми и двата двигателя". Никой не се отзовал. Пилотът още по-разтревожено: "Ало, обадете се де, какво да правя?". Ядосан глас: "Е, добре де, повтаряй след мен: "Отче наш, който си на небесата...").

През същата 1912 г. България дава и първата в света жертва при бойни действия със самолет. Машината на поручик Христо Топракчиев, с когото Асен се сприятелява в школата на Блерио край Париж, пада от около 70 метра височина, разбива се и избухва в пламъци, а пилотът загива. И тази трагедия не отказва 16-годишния Асен от мечтата му да лети... Той е в Париж, когато научава, че на 26 септември 1912 г. е започнала Балканската война. България, Сърбия, Гърция и Черна гора обявяват война на Османската империя, за да сложат край на петвековното ѝ господство на Балканския полуостров. Асен веднага се прибира в София и моли баща си да го пусне доброволец. Бащата, разбира се, е категорично против, но вироглавият син не се предава: "А ти как навремето си прекъснал следването си и си отишъл доброволец в Сръбско-българската война?". Грабва форда на баща си и заминава на фронта. Там не го искат заради възрастта му, но накрая скланят и го пращат като механик в аеропланното отделение край Свиленград, което разполага с 26 нови самолета от Франция, Русия, Германия и Италия. Включват го и като втори летец при най-ранните бойни полети над Одрин. Нека припомним, че на 16 октомври 1912 г. оттам излита "Албатрос", пилотиран от поручиците Радул Милков (същият, за когото вече стана дума!) и Продан Таракчиев, които хвърлят ръчни бомби над Одринската крепост. Това е първото в света бомбардиране от самолет."
Из книгата