С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
|
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
|
Изданието е по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков. Илюстрации: Ива Димитрова. ... "И тъй, нагърбвам се със задачата да продължа по-нататък, като започна отново да сковавам бедния плавателен съд и лека-полека да пълня трюма му. Нямам никакви шансове за успех, но при всеки случай си казвам окуражително: "Хайде, удавнико, на добър час!" Все пак е по-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата!"С тези встъпителни думи Йордан Радичков кани читателя на едно изключително литературно пътешествие в дебрите на вселената и човешката душа в книгата му от 1987 година "Ноев ... |
|
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
|
Йордан Радичков е литературният аналог на Алберт Айнщайн. Великият учен е имал тройка по физика, но създава теорията на относителността. Писателят трудно връзвал тройката по литература в берковската гимназия, защото не можел (или не искал?) да пише по канона: увод, изложение, заключение. Но вкара българската литература в европейски образ и световно подобие. Как младежът от този пусти Северозапад тръгна като редови дописник във вестник Народна младеж и се превърна в най-големия български писател? Как, без да е учил в университети и литературни институти, създаде нов, неповторим стил в българската литература? Какви ... |
|
|
"Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин ... |
|
|
"Лично аз имам слабост към една книга с разкази - "Барутен буквар", това са разкази от съпротивата." казва Йордан Радичков за своето произведение от 1969 година. В него читателят открива историите на обикновени хора от малките български села, които преживяват събитията от края на Втората световна война и партизанското движение. Радичков поставя това заглавие, "защото историите в него са от времето на букварите, на едва ограмотените хора. Това са герои, така да се каже, от първата скамейка - те още сричат буквара или първата читанка. Те не са минали през гимназиите и университетите, за да са ... |
|
|
"Всички и никой" е първият роман на Йордан Радичков от 1975 година и единственият текст на автора с криминална тематика. Книгата, вдъхновена от истински събития, разказва за тихото село Разбойна, в което един ден е открит трупът на местен жител. Назначеният да разкрие убийството Иван Мравов започва своето разследване в същия ден, в който в селото пристигат неконтролируем табор с конекрадци, съмнителни иманяри, една мечка, два диви вола и самият дявол, който се материализира с умряла сврака в ръцете си. "Всички и никой" вдъхновява театралния режисьор Крикор Азарян за единствения му опит в киното и ... |
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 7 гласа 
