Ще бъда до теб

Завършекът на лятото идва с необикновената история на двама братя и трудностите по пътя към дома, любовта и порастването в духа на Джоджо Мойс и Дейвид Левитан. Сам Бордър иска да избяга, но няма накъде. Той е прекарал целия си живот с по-малкия си брат и нестабилния им баща, местейки се от един град на друг. Отписан от баща си от училище, изглежда като че ли Сам е обречен на безрадостно съществуване. Грижата за брат му Ридъл - затворено дете, което почти не говори - е най-важната му мисия. До деня, в който среща Емили.

Емили Бел вярва в случайността, но случайността до момента не се отнася благосклонно към нея. Тя произхожда от добро и амбициозно семейство, което иска най-доброто за нея, но въпреки това се чувства сама. Тя няма представа, че Сам ще стане неразделна част от живота ѝ и че запознанството с него ще я промени завинаги. Внезапно обаче призраците от миналото се надигат отново и Сам и Ридъл са запратени на опасно пътешествие. Пътешествие към дома, което ще преобърне всичко.

Дали можеш да промениш съдбата си? И как се възстановяваш след човек, който е преобразил светогледа ти? Едно е ясно - не можеш просто да го замениш с някого другиго... "Ще бъда до теб" е сладко-горчива история за любовта, музиката и изборите, които правим, когато животът ни се промени в миг.

"Сам беше видял Първа унитарна църква, когато дойдоха в града. Имаше ли Втора унитарна? А Трета? Това някакво състезание ли беше? Защото сега, застанал пред тухлената сграда на улица "Пърл", виждаше, че този храм е много по-изискан, отколкото бе свикнал. Тези първи унитаристи бяха спечелили състезанието.

Паркингът беше почти пълен, колите - нови и чисти, а това не беше като за него. Тази църква се намираше в най-хубавата част на града и нищо тук не изглеждаше безнадеждно. Той не ходеше на такива места. Според него колкото по-бедни бяха хората, на толкова повече инструменти свиреха и толкова повече храна приготвяха. А и за него беше много по-лесно да се навърта наоколо. Но Сам беше прекосил своя квартал, Ридъл не го забавяше и затова беше вървял по-бързо – и така за пръв път някак си бе стигнал по-далеч.

Още от началото на улицата чу органа. Беше просто твърде интригуващо. А сега виждаше, че големите дървени порти на Първа унитарна бяха широко отворени. Можеше да влезе и да излезе. Може би дори да зърне какво издава удивителния звук. Но не беше лесно. Първият проблем беше, че щом Сам влезе, отнякъде изникна един мъж и затвори огромните врати. Прозвуча, сякаш затваря входа на гробница. Сам безшумно се плъзна на последната редица от църковните пейки. Почти веднага органът спря и се появи свещеник. Беше с расо, но и с вратовръзка. Застана пред микрофон и заговори. Сам никога не слушаше какво казват тези хора. Вместо това заразглежда обширното пространство. За него помещение, което е чисто и ухае слабо на цветя и свещи, беше нещо екзотично. И страшно. Сега му посвети цялото си внимание. Стените бяха облицовани с дърво, което му изглеждаше като мека кожа. От тавана отпред висеше голям полилей с редици свещички, които обаче не бяха истински. Помисли си, че щяха да изглеждат по-добре, ако не бяха фалшиви. Но пък тогава трябваше да се палят с огромна стълба. А и щяха да капят върху хората, което би било болезнено. Дългите дървени пейки не бяха удобни. Винаги беше така. Ако искаш хората да внимават, трябва да им попречиш да се настанят удобно. Нали баща му го беше научил на това?"
Из книгата