"Буквар с различни поучения" на д-р Петър Берон, по-известен с наименованието "Рибен буквар", е напечатан през 1824 г., изигравайки голяма роля не само в избистрянето на педагогическите идеи, но и в оформянето на българския книжовен език.

Това е първото произведение, с което българският книжовен език става изцяло народен. Безспорен факт е, че преди него съчиненията на Паисий Хилендарски и на Софроний Врачански са писани на народен език в основата си, но са и примесени с много черковнославянски елементи. Дори и тези произведения, писани десет-петнадесет години след това не могат да се сравнят по чистота и достъпност на език с този първи буквар.

Д-р Петър Берон въвежда някои характерни норми, които залягат в основата на българския книжовен език - една от тях е употребата на съвременните форми на личните местоимения за трето лице - той, тя, то, те (за сравнение Паисий Хилендарски употребява западните и черковнославянски форми -он, -она, -оно, -они). Друга особеност е формата за членуване в множествено число -те, която се възприема от Иван Богоров, в последствие и от Търновската школа, частицата -ще за образуване формите на бъдеще време и ще е винаги с ударение.

Делото на Петър Берон има и редица други заслуги за оформянето на родния ни език, като до 1862 г. е претърпял 5 издания с различни поправки (като редукцията на неударените гласни). Това подсказва, че авторът диктува насоките в развитието на книжовния език.

Предговор
Предисловие
Буквар
Молитви
Добри съвети
Умни ответи
Басни (темсили)
Различни истории
Разкази за природата
Аритметика

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега! Вашето име: Тип: e-mail: Мнение:

Важна информация! Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.