"Вярно ли е, че човекът е голям, ако може да се нарече с една голяма дума? Но коя е тази единствена дума за Стефан Шарлопов?
Яростен в бизнеса. Изкусен с политиците. Мъжкар в любовта, укротен накрая от една жена. Гръб, на който се катерят не едно и две, а пет деца. Един невероятен късметлия? Може би затова Нова телевизия го покани да играе ролята на Доналд Тръмп, на Боса, в българския вариант на "Звездни стажанти"? Колко му отиваше на Шарлопов да изрича прочутата реплика "Уволнен си!" към онзи, който не се бе справил с бизнес задачата. Колко му отиваше да изглежда непоклатим, сякаш той никога не греши, сякаш да печелиш пари е лесна и забавна игра? Радвах му се, като го гледах в предаването. Защото през годините бях виждала и сълзите му...
Последния път, когато се срещнахме, за да завършим книгата за неговия живот, изглеждаше странно умислен. През октомври 2015 г. лятото все още се държеше със зъби и нокти за Созопол. Стефан току-що се бе върнал от изтощителен крос покрай брега. Седеше по анцуг под чардака си в комплекса "Созополис", който бе построил срещу стария град, и се взираше в Черно море. Не можех да разбера - какво толкова имаше да му мисли човек като него? Седеше пред вила за половин милион евро. На главата си носеше бейзболна шапка "Мерцедес", на лицето - тъмни очила "Булгари", на китката - лимитирана серия "Юлис Нарден", а в ръката - химикалка "Шопар".
Шегата ми увисна в маранята. Той не ме виждаше. Не виждаше, а като че ли слушаше някого. Вълните, които се громеха нейде под краката му? Въздушните боеве на гларуси и чайки за всяка храна? Или напътствията на Господ, който го терзаеше и тормозеше, преди да му покаже любовта си? Бе толкова вглъбен, че трудно вадех думите от него. Пренесъл бе на собствените си ръце огромна скала. Целият бе изранен... 220 000 000 евро.
В спомените ми изплува картина: Стефан Шарлопов води хоро и развява огромен байрак. Парадоксално, хорото се извива в новия му по онова време турски ресторант. Е, как да се открие турският ресторант на Стефан, ако не с трибагреник и българско хоро? Целият елит е там - купон! Околните се суетят около него, усмихват му се, мъчат се да се присламчат, смучат сили. Роден на 14 октомври 1962 г., онази вечер Стефан Шарлопов празнува четирийсет и шест години. Млад е, а е натрупал столетия... Четири години по-късно, на петдесетгодишния си юбилей, той се облича от глава до пети като своя адаш, Стефан Караджа. Всички баровци на партито са оставили марките в гардеробите, защото до Стефан могат да се веселят само в народни носии - в потури, сукмани и цървули.
Зад гърба му са останали заводите за хранителни продукти и минерална вода "Роял фуудс", "Роял кейк" и "Девин". Пред него е петзвездната корона на "Шарлопов хотелс" – хотел "Пирин" в Сандански, "Янтра" във Велико Търново, "Мургавец" в Пампорово, а също – хотел "Палменвалд" в сърцето на Германия, къщи в Боженци, комплексът "Созополис"... Животът му е историята на туризма в България."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 5 гласа 
