"Трудно е да ядеш наполеон с пластмасова лъжичка. Виличката за торта е за предпочитане, понеже човек се нуждае от нещо достатъчно здраво, за да разчупи вкоравената захарна глазура с желе от френско грозде върху най-горния слой бутертесто. Иначе цялото парче обикновено се смачква. Твърда повърхност. Мека вътрешност от сметана и ванилов крем, която лесно се сплесква, ако я подложиш на малко повече натиск. Всъщност доста лошо структуриран сладкиш.
Наближаваше единайсет преди обед. Бях паркирал на една отбивка за отдих, някъде между Аскершунд и Карлсборг. Изглед към езерото Ветерн, което блестеше на юнското слънце. Беше време за ежегодния ми ритуал за рождения ден. Изключих мобилния телефон, за да ме оставят на мира за десет минути. Седнах върху предния капак на колата със своя сладкиш.
В единайсет без една минута преди четиресет и пет години съм се родил в болница "Сьодер" в Стокхолм. Всъщност затъването все повече в средната възраст не беше кой знае какъв повод за празнуване, но независимо къде се намирах, обикновено се мъчех да си даря кратък миг насаме с парче торта или нещо подобно. В допълнение пък точно тази година се навършваха двайсет и пет години в качеството ми на професионален фокусник - нещо, с което наистина се гордеех, ако трябва да призная. Определено си струваше да се отпразнува.
Не бях сам в отбивката. Семейство с деца бе сервирало обяда си върху съсипана от драсканици дървена маса. За съжаление, се озовах насред кръстосания огън от миризмите на техните сандвичи с яйца и две химически тоалетни на известно разстояние от колата ми. А също и колкото си щеш досадни мухи, но това бе единственото място, което открих тъкмо навреме за часа на моето рождение.
- Честито, Антон. Добра работа. Адски добра работа - смотолевих и нападнах наполеона. Не му се бе отразило добре да се въргаля в горещата кола преди обеда. Сладкишът бе закупен сутринта от един хипермаркет край Сьодертелие. Промоционална цена поради изтичащ срок на годност. Тъй като само аз и мислите ми бяхме поканени на моя ритуал за рождения ден, реших, че няма да е зле да занижа разноските.
Пластмасовата лъжичка се прекърши като суха съчка, когато понечих да пронижа горния пласт бутертесто. Стиснах счупената лъжица с палец и показалец и се заех да изгреба сметаната. Издълбах парчето и накрая то се килна. Две-три хапки все щяха да отбият номера. Май че трябваше да си купя кексчета.
Затворих капака на чепатата пластмасова кутийка и изхвърлих наполеона в боклукчийската кофа зад вонящите химически тоалетни. Семейството с децата и яйчените сандвичи се бе разположило доволно около дървената маса. Салфетки, термос, форми от фолио и пластмасови купи, чаши за пиене на сок и кафе. Дечицата се мацаха и се смееха, а родителите следяха за реда, като същевременно се мъчеха да хапнат поне малко. Бащата беше на моите години. Взрях се в него за миг, замисляйки се дали би ми завидял, ако знаеше, че имам свободна професия в развлекателния бранш, докато той самият бе принуден да влачи жена и деца насам-натам в лятната жега и да планира всяка минутка до най-дребния детайл, за да избегне хаоса."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
