"Матео остана без работа" е органично цяло от три части: 24 кратки разказа, всеки от които е свързан с предишния и със следващия, също като плочки от домино, чрез персонажите, подредени в азбучен ред. Във всеки разказ съдбата на главния герой се преплита по някакъв начин с тази на друг, второстепенен герой, който става главен в следващия разказ, и така постепенно се стига до буквата М - втората част с характер на кратък роман или новела, в която Матео е главното действащо лице. Третата част (послеслов) съдържа в кратка есеистична форма разсъжденията на автора, които дават ключ към философския смисъл на първите ... |
|
"С голи ръце лисица" е сборник с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават страници, понякога за да се срещнат отново в различен етап от пътуването, наречено живот. Цяла една човешка минивселена се разкрива под внимателния и състрадателен поглед на авторовия Аз."Персонажите на тези разкази не са в центъра на повествованието, асе задържат в периферията, остават си по краищата на своя живот, на своя дом, на своята страна, те крачат край пътищата, в покрайнините на своята памет, по границата на обикновеното и разума, случва се да пътуват на стоп, ако някой спре, за да ги вземе. Аз ги взех в моята ... |
|
"Оланда" е прозаическа книга на Рафал Вояшински, която съдържа едноименната новела и пет разказа. Книга, в която всекидневни случки, събития и реакции в живота на съвсем обикновени хора се преплитат с философски размисли и необикновен зрителен поглед към обкръжаващия свят. В "Оланда" писателят не прекъсва драстично връзката с героите от предишните си творби. Те разговарят на наглед обикновени житейски теми с нескрита енергия и вяра, че другият ще ги чуе, разбере и ще им съчувства. Говорят с езика на любовта към живота. Имат свое мнение, своя житейска позиция и нерядко не се съобразяват с неоспорими ... |
|
„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това необичайно, така да се каже, обскурно занимание, какъв е неговият смисъл.В крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен ... |
|
Все ми е едно, припвам нататък. Толкова кайпириня и хормони в мозъка ми. Складът съвсем не е така страшен, почти празен е с изключение на няколко маси и столове, етажерка в дъното. Педро отива до нея и изважда три кърпи. После ги разстила на пода. Поглеждаме се. Този кратък миг на несигурност, който все още изживявам, независимо от поредната бройка. Треперя. Педро слага ръце на бедрата ми, затваря очи. Целуваме се дълго, после бързо се събличам, за да надиграя и последната искрица колебание, малко бягство в аванс. Твърдият му член се плъзна по тясната ми тениска, която все още е на мен, нагоре-надолу, под тениската, върху ... |
|
Андрес Барба (1975, Мадрид) е сред най-известните млади испански романисти. Дебютира с новелата "Костта, която най-много боли" (1997), получила наградата "Рамон Сендер". Признание обаче му донася втората му творба "Сестрата на Катя" - финалист на престижната награда за роман "Ералде" (2001), която е филмирана през 2008 г. Барба представя страната си на множество международни писателски форуми, включително и у нас през 2006 г. по покана на Института Сервантес. Творчеството му е преведено на осем езика. Книгата "Добрите намерения" включва най-добрите новели на автора. ... |
|
Второ, допълнено и преработено издание на изданието от 2005 г. ... Второто допълнено и преработено издание на "Опиум" от унгарския писател Геза Чат (1887-1919) съдържа онези негови разкази, които са най-характерни за творчеството му, тук намират място и някои от литературните му експерименти. Съставителството и подредбата са плод на субективна преценка и не претендират за пълнота. Желанието ни беше да включим най-вече текстове с актуално и самобитно звучене, които имат място в световната литературна съкровищница. Инкриминираният "Дневник" на автора следва пълния текст на оригинала с незначителни ... |
|
"Пътищата на живота са ме срещали с господин Зилахи на различни места, по различно време и по най-разнообразни поводи. Странно обаче - никога в Унгария, на която той несъмнено принадлежи, колкото и рядко да се задържа там. Същото важи до голяма степен и за текстовете му, които отвеждат читателя до различни, най-смахнати и екзотични кътчета на планетата, но в крайна сметка го връщат там, откъдето е тръгнал авторът. На пръв поглед Петер Зилахи сякаш ни продава екзотика, но всъщност се случва точно обратното. Той изнася зад граница продуктите на собствената си идентичност, сред които и немалка доза горделивост, ... |